„Намаляването на мощности от порядъка на 60 мегавата до 6-7 мегавата само и само да се завършат някои дейности, това само по себе си е сприане“, коментира той.
Румен Радев разви две хипотези, като първата е в случай, че предприятията продължат работа на тези цени. Според него, ако в сряда не са били спрели голяма част от своите мощности, е щяло да бъдат с приблизително 150 мегаватчаса на загуба. По този начин продукцията реално е неконкурентоспособна. Така се акумулира алтернативна загуба.
„Някои колеги са изчислили над 200 000 лв. загуба в рамките на един ден“, обясни заместник-председателят на АИКБ.
Ако обаче предприятията намалят своите мощности, ще успеят да задържат някакво разумно ниво на себестойност на продукта си. Традиционно този тип производства като металургическите имат висока сметка за ток. Намаляването на мощностите е мярка, която цели да се реализира продукта. Но това пак прави нещата сложни, заради отношенията с контрагентите, както и неустойките, които вероятно ще трябва да се платят, заради забавяне на продукта.
Румен Радев е на мнение, че ограничаването на износа на електроенергия не е реално възможна стъпка, която да се предприеме. „Могат да се направят някои много смекчени ограничения, като аргумента за тях да бъде технически затруднения за трансграничен капацитет. Не нормално при такива цени на електроенергията на пазара, компания като ТЕЦ“ Марица-Изток 2 „да не натоварва на максимум своите производствени капацитети. Това е по простата причина, че всичко, което те биха произвели, ще успеят да реализират с много добра печалба“, заяви той.
В актуалното ценово решение КЕВР, която отчита адекватно и цените на квотите за въглероден оксид – 51 евро за тон, при тези параметри остойностяването на ТЕЦ Марица-Изток 2 се равнява за 222 лв. за мегаватчас.