20 години от провеждането за първи път на фестивал на маскарадните игри в Стара Загора се навършват на 2 март. Участват кукерски състави от различни населени места в страната. Инициатор е почетният гражданин на Стара Загора Крум Георгиев.
Крум Георгиев е роден на 17 юни 1932 г. в Кърджали. Има висше образование – оперно пеене от Софийската музикална академия. Близо 60 години е отдаден на запазването и разпространението на българското фолклорно богатство.
Носител на званието „Почетен гражданин на Стара Загора“, присъдено му през 2002 г., кавалер и на голямата международна награда „Оскар“ за фолклор. Носител на най-високото отличие на Министерство на културата – огърлие „Златен век“.
Крум Георгиев е член е на Международната академия за традиционно изкуство. Автор на десетки песни и обработки, както и на 5 стихосбирки за деца. Председател на Народно читалище „Николай Лилиев“ – Стара Загора.
И двамата ми родители бяха тютюноработници в складовете. Те са бежанци от Беломорска Тракия. След като идват в България, родът на баща ми най-напред се заселва в село Дервен, Тополовградско, а майчиният ми род – в Ак бунар, сегашното Генерал Инзово. След като гърчеещото се българско население отказва да се изсели от Гърция, каквато е навремето спогодбата, те се оказват без дом и препитание. Приемат ги тютюневите складове в град Кърджали, който тотално е бил с турско население по онова време.
***
Според мен хубаво детство съм имал. Още като малък съм се правил на артист. В четвърто отделение, съм играл в пиесата „Зорница и Вечерница“, в която аз съм царят Слънце. В гимназията играех в танцов и в театралния състав, участвах в хора и оперетата на училището, в градския хор и в градската оперета. Дори като десетокласник бях режисьор-постановчик на пиесите „Царска милост“ на Камен Зидаров и в „Полите на Витоша“ от Яворов. Естествено играех и главните роли. В афиша беше записано, че аз съм режисьор, а като инспециент, дори не знаех, че това значи помощник-режисьор, беше посочена моята учителка по литература.
***
Участвал към в оперетите „Наталка-Полтавка“, „Майска нощ“ и др. Безкрайно благодарен съм на един голям музикант – капел майстора Борислав Николов, който беше освободен от Пловдив и пристигна в Кърджали като капел майстор на Военния оркестър. От този човек започнах да опознавам европейската и българската класическа музика, композиторите Вебер, Моцарт, Доницети, Щраус, Пучини, Шекерджиев, Морфов, Добри Христов и пр. Той не само създаде интереса ми към музиката, но ми даде известни знания. Когато отидох на кандидатстудентски изпити в Консерваторията, знаех десетина арии на тенори от „Тоска“, Риголето“, „Палячи“… Имах вече репертоар, с който се явих на изпитите…
***
В Българската държавна консерватория бях приет в класа на Цветана Дякович, но наскоро тя беше изпратена в Китай, да помага на братята китайци. Останах и завърших при Илия Йосифов. Това всъщност е началото и краят на моята певческа кариера. Участвах на Световния младежки фестивал в Москва като солист на хора на Строителни войски. От там се върнах със жесток хепатит и лекарите ми забраниха да пея, за да не натоварвам диафрагмата си, което ще се отрази на черния ми дроб. По съвета на преподавателите ми, след дипломирането ми като оперен певец, записах и завърших „Хорово дирижиране“ като втора специалност.
***
Първата ми диригентска работа беше в Перник с школувания хор на Пионерския дом. Една от най-големите български фолклористки Райна Кацарова ме препоръча на Филип Кутев, който ме хареса и ме въведе в това поприще. Между другото, моята майка беше народна певица. Имам над 150 нейни песни, чиито записи съм подарил на Даринка Славчева – солистка в Ансамбъл „Тракия“. Постепенно започнах да се интересувам от фолклора. Филип Кутев ме посъветва да започна работа с фолклорни хорове. Тогава поех ансамбъла на транспортните работници в Димитровград. Бях и учител в гимназия „Иван Вазов“, където направих народен хор. На Втория републикански фестивал на художествената самодейност завоювахме златен медал. После Тракийският ансамбъл в Хасково ме покани да поема ръководството му. След това бях в Ямбол и Сливен, Стара Загора, Хасково, Казанлък… и около 1990 г. трайно се настаних в Стара Загора.
***
Никога не съм бил член на никоя партия. Имал съм и имам предпочитания, но не съм ги афиширал. Но винаги съм уважавал всички кметове на Стара Загора от времето, когато живея тук. Всеки от тях е оставял по нещо в този град и ние сме длъжни за това да ги уважаваме. Ако ме питат, всеки кмет, който приключва своя мандат, би трябвало да бъде обявен за почетен гражданин на Стара Загора
***
Иска ми се в България да поощряваме изкуството на децата и на младите хора. Според мен всички начинания на Министерство на образованието са обречени на неуспех, защото най-напред наименованието му е калпаво. Навремето ние имахме министерство на просвещението – каква красива дума, изпълнена със съдържание. Нашите първоучители са го измислили. Това означава да си просветен, да имаш вътрешна светлина, която да раздаваш, да светиш и тези, на които си дал, да са просветени, т.е. да ги осветиш. Какъв е бил този главанак с каскет, който е измислил „министерство на образованието“. Образ значи лик, значи външност, лустросване… За какво ти е този образ, след като си имал просветител. Иска ми се да се промени отношението към децата. Нека да имат компютри, да усвояват съвременната техническа култура, но ние трябва да се научим най-напред да им вдъхнем български дух и след това всичко останало.
***
Да се борим денонощно срещу завистта, подлостта и лицемерието. Да се стремим да ставаме по-добри, по-усмихнати и по-смирени. Да опознаваме и се гордеем с уникалното фолклорно богатство, завещано ни от предците. Хора, нека да се обичаме!
За текста е използвано интервю на Росица Ранчева, dolap.bg
