„Поканиха ме да дойда тук, имам привилегията да говоря за тази моя страст. Винаги се радвам да я споделям тази страст. Снимките са от цял свят, специализирам се в отдалечени региони, показвам традиции, които изчезват, защото светът се променя прекалено бързо“, каза фотографът в ефира на Bulgaria ON AIR.
За него фотографията е като книга – памет за нещо, което се е случило.
„Имаме само един живот, така че чрез фотографията това може да се предаде на следващото поколение визуално – доказателство за това какъв е бил светът. Обикновено нищо не ме плаши. Предпочитам да съм на върха на вулкана, отколкото да си седя вкъщи. Но имам този проблем – не мога да отида в миналото, трябва да сме или в настоящето, или в бъдещето“, допълни Сантос.
Той призна, че не снима, за да стигне до кориците.
„Снимам заради свои лични подбуди и заради това аз да бъда по-добър човек. Уча от хората и природата, основната ми цел в живота е да съм щастлив. И когато отида на тези отдалечени места – виждам, че щастието не е да имаш нещо материално. Всичко това е личен процес и никога не съм доволен, дори нямам свои снимки в дома си“, каза още Жоел Сантос.
Фотографът си пожела един ден обективът му да запечата Марс.
Попитан защо обръща гръб на икономиката и избира фотографията, той отговори: „Трябваше да работя в банка, но избрах страстта си. Имах този момент на преобръщане. Един ден бях в болница и не можех да си вдигна чашата – усетих проблем, прекалено много стрес идваше от предишната ми работа. Казах си, че не трябва да чакам до 60, за да си изпълня мечтите. Основната ми цел е да бъда щастлив“.
Самият той е автор на 10 книги.