„Франс прес“: Европейски фондове хранят български милионери зърнопроизводители

България разпределя по спорен начин фондовете по Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз, като 75% от тях отиват при стотина холдинга, показва текст на агенция „Франс прес“, цитиран от France 24. Статията е дело на журналистите Нина Лампарски и Диана Симеонова.

До 2016 г. България е била единствената европейска държава, която не е поставяла лимит на това колко преки субсидии на хектар може да получава едно лице. „В резултат „мегаферми“ с лесни за отглеждане посеви се нароиха в най-бедната нация на ЕС“, пише в текста.

„Днес те преобладават в пейзажа“, отбелязва „Франс прес“ и посочва, че средният им размер е 2430 хектара в България на фона на средно ниво от 250 хектар за Европа, според данните на българския Институт за икономически изследвания.

Според критиците тази тенденция е изкривила селскостопанския модел, като е възнаграждавала собствениците с най-големи земи. Така традиционните, по-трудни и по-скъпи за производство продукти, са били изтласкани.

„Някога бяхме известни с това, че изнасяме бяло саламурено сирене. Сега изнасяме пшеница и внасяме мляко и месо. Българските зеленчуци също изчезнаха от пазара“, коментира пред „Франс прес“ експертът от Института за икономически изследвания Огнян Боюклиев.

В свой скорошен доклад Боюклиев твърди, че фондовете са концентрирали земята и субсидиите в ръцете на неколцина милионери. Около сто холдинга получават 75% от европейските помощи, които засега са 380 млн. евро само за 2016 г.

По-рано тази година България въведе годишно ограничение от 300 000 евро на кандидат, но според експерти това просто е накарало едрите собственици да регистрират отделни ферми на имената на служителите си и да продължат да получават субсидии.

Агенцията цитира едри зърнопроизводители, според които усилията им са възвърнали живота в огромни земи, които са били изоставени след падането на комунизма. От Еврокомисията са коментирали пред „Франс прес“, че разпространението на големи ферми е дълготрайна тенденция, която не се ограничава само до Европейския съюз.

dnevnik