Във Франция започна втора стачка от вълната от протести срещу пенсионната реформа на президента Еманюел Макрон. В стачката участват осем големи профсъюза, като е възпрепятствана работата на училищата, обществения транспорт и петролните рафинерии, съобщи Би Би Си във вторник.
На 19 януари се състоя първата стачка против промените, предвиждани тази година от правителството на Макрон, като тогава се включиха над един милион души.
„Надяваме се отново да бъдем поне толкова много“, каза ръководителят на левия профсъюз CGT Филип Мартинес по-рано през деня пред медиите.
Протестите във вторник се провеждат в цяла Франция. Шествието в Париж започна в 16 ч. българско време. По-рано през деня се състояха протести в Тулуза, Марсилия, Ница, Сен Назер, Нант и Рен, а според Мартинес ще има 250 протестни шествия.
По информация на Льо Монд са мобилизирани около 11 000 полицаи, като 4000 от тях са разположени в Париж, където се очакват няколкостотин екстремистки настроени демонстранти според вътрешното министерство.
Според профсъюзите, пише Би Би Си, половината учители в страната стачкуват, а според Министерството на образованието броят им е малко над една четвърт.
Социологически проучвания в страната показват, че голямо мнозинство от гласоподавателите не одобрява реформата. Според управляващите тя е важна, за да предпази пенсионната система от фалит в бъдеще.
Реформата предвижда увеличаване на минималната възраст за пенсиониране от 62 на 64 години, како и на необходимия брой години, в които е работил един гражданин, за да получава пълна пенсия. Ще отпаднат и специалните условия за ранно пенсиониране при някои професии.
През декември Макрон каза, че е решен да осъществи реформата си през 2023 г., като до момента правителството му не показва колебание въпреки общественото недоволство.
За да бъде приета, тя трябва да бъде гласувана в парламента където правителството на Макрон загуби абсолютното си мнозинство. Възможна подкрепа се очаква от консерваторите. В случай че това не стане, Борн има право да приложи конституционна правомощие, познато като член 49, параграф 3, което ѝ позволява да прокарва закони без гласуване.
