Фреди Меркюри и бохемската рапсодия на неговия живот

Книгата е „Добри поличби”, демонът Кроули има проблем – каквато и касета да пусне, от нея винаги звучи албума „Една нощ в операта“. „Неизбежните „Куийн”, беснее Кроули. А вие помните ли как започна всичко? Със „Смърт на два крака”, песен на безсмъртния демон Фарук Булсара, известен и като Фреди Меркюри.

Да, „Една нощ в операта” е не първият, а четвъртият албум на „Куийн”, но в него кристализира всичко, което те искат да правят. Той е смес от стилове като прогресив и хардрок, хевиметъл, поп, джаз, фолк, скифъл, мюзикхол и опера. Пет от 12-те композиции са на Фреди, включително „Бохемска рапсодия”, която още е сред най-високите музикални върхове на модерната епоха.

Дали наистина онова, което живя Фреди Меркюри, е реален живот или фантазия? Той си отиде само на 45, покосен от СПИН, полусляп, отслабнал като скелет и с рани по кожата, включително на лицето, които прикрива с дебел слой грим. Накрая отказва лекарствата, за да не се мъчи, но до последно остава с музиката.

През май 1991, пет месеца преди да издъхне, Фреди записва колкото може повече парчета за посмъртния албум „Инуендо”.

„Това е трудно да се обясни, но той не беше тъжен, беше щастлив”, твърди един от тонрежисьорите. Китаристът на „Куийн”, Брайън Мей, също разказва за последните дни в студиото: „Фреди постоянно казваше – напиши ми още. Пишете ми неща, искам просто да ги изпея, а като изчезна, ще ги довършите”.

Само два месеца преди смъртта си Меркюри записва големия хит „Шоуто трябва да продължи”. Песента е много трудна, а състоянието му е отчайващо, затова Брайън предлага той да запише вокалите. Но Фреди отказва, удря няколко водки, връща се в студиото, в което никога повече не влиза, и го прави перфектно от първия път.

Мнозина са чували за персийския произход на Фреди, но нещата са по-сложни. Той е „парси”, персиец от Индия, британски гражданин, роден през 1946 на африканския остров Занзибар. Родителите му са британски чиновници.

Част от детството си прекарва в Индия, на 7 започва уроци по пиано, на 12 прави училищна банда – „Хектикс” и се прекръства от Фарук на Фреди. Булсара се местят в Лондон, Фреди завършва графика и дизайн в Ийлинг арт колеж и става фронтмен на групата „Смайл”, която прекръства на „Куийн”. Защо ли? „Името е красноречиво, универсално и непосредствено. Със сигурност бях наясно с гейските конотации в него, но това е само един аспект от цялото.”

Преди да стигне върха с „Куийн” обаче, Фреди държи сергия в Кенсингтън за дрехи втора ръка и дизайнерски джунджурии, които сам изработва. Там Браян Мей го запознава с Мери Остин, след 6 месеца срамежливият Фреди я кани на среща и заживяват заедно.

След 7 години той признава, че е привлечен повече от мъжете. Мери е съсипана, но Фреди я убеждава да останат приятели и те наистина успяват да реализират тази иначе безумно клиширана идея. Те продължават да се виждат, той се грижи за нея и децата ѝ, а през най-тежките дни до смъртта му Мери е до него. Отглас от тази любов звучи в някои от най-страхотните песни, които Фреди създаде и изпя, като Love of my life.

Композиторски талант, гениален глас, фантастично сценично присъствие, неистово желание да твори най-доброто и ясно съзнание за стойността на сътвореното – това са важните съставки, които образуват блестящия алхимичен елемент на 20 век, наречен Фреди Меркюри.

По принцип Меркюри е баритон, но когато пее, е тенор. Екип на професор Кристиан Хербст изследва особеностите на гласа му и се оказва, че ключът е в специфичното му вибрато.

„Вибратото на тренираните оперни певци достига 5.5 – 6 херца. Неговото стига до 7 и е много необичайно, истински гласов отпечатък”, пише Хербст.

А Монсерат Кабайе, която е с Фреди в дуета „Барселона”, казва: „Разликата между него и почти всички други рок звезди е, че той знае какво да прави с гласа си, как да го постави. Меркюри страдаше от необикновени гласови възможности.”

Освен музиката, Мери Остин, котките, пощенските марки, мъжете и огромните купони на остров Ибиса, Фреди безкрайно обича още нещо – живота. И точно за себе си изпя Who wants to live for ever.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .