Френските крале са се клели в продължение на векове върху българско евангелие

Макар да царували в Париж, коронацията на френските крале през Средновековието се е извършвала винаги в катедралата на гр. Реймс, където меровингският крал Кловис приел християнството в 496 г. Коронацията на това място се е възприемала и като символ на обединението на различните части (Аустразия и Нейстрия) на разпокъсаната преди Карл Велики франкска държава.
По време на церемонията кралят полагал ръка върху една свещена книга и се заклевал пред Бога, след което Архиепископът полагал на главата му короната, помазвал го със свещеното миро и от този момент той започвал да управлява по Божията воля своите поданици.
Книгата, която е подвързана в червена кожа и украсена в ъглите с изображение върху емайл на четиримата евангелисти и с други реликви, вградени отвън върху корицата, разбира се, било Евангелието – Божието слово и самият Бог-Слово. Така вярвали тогава.
Дори поставянето на Евангелието на Трона в църквата, както и във Византия, се е възприемало от християните като присъствие на самия Христос-Бог-Слово.
Книгата била древна и написана на неразбираем език – смятали, че това е сирийски или индийски или етиопски (легендата за Предстоятеля Йоан в Етиопия – царят-свещеник и войн, тогава била много разпространена.)
За първи път ръка върху Реймското евангелие положил при коронацията си Анри III, от династията Валоа, през 1574 г. След него пред това Евангелие се заклевали всички френски крале – до Луи ХVI (с изключение на Анри IV, коронован в Шартър). След свалянето на Бурбоните коронацията на Наполеон се провела в Парижката катедрала Нотр Дам. При реставрацията на Бурбоните последен ръка върху Реймското евангелие положил Шарл Х в 1825 година.      През 1717 г. през Реймс минал вицеканцлерът на руския цар Петър I. Показали му като голяма забележителност древната свещена книга и тогава, неочаквано за всички, той започнал да чете написаното. Оказало се, че древният текст не е на индийски или сирийски език, а на църковно-славянски.
Оттогава започва интересът към Реймското евангелие. По време на Френската революция скъпоценностите по него са били изтръгнати, но самата книга е запазена. За да се съхрани, по нареждане на Наполеон, тя е пренесена в трезора на градската библиотека.

И днес тя се съхранява там – в раздел стари ръкописи, под номер 255.

Реймскато евангелие се състои от две части, подвързани заедно, без смислова връзка една с друга.

Първата част е написана на кирилица и съдържа 32 страници, а втората част е на глаголица и се състои от 62 страници.

На нея има и дата – 1395 година. 

Още за реймското евангелие четете в блога на Л. Тошев:http://toshev.blogspot.bg/2016/09/blog-post_29.html