Халил Джубран: Когато любовта ви позове…

[ad id=“225664″]

Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови…

И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява…

И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва…

Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба…

Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата…

[ad id=“263680″]

Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.

И ви предава на свeтия си огън, за свeти хлябове на Божието пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота…

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа…

[ad id=“236999″]

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си…

Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят…

Защото на любовта й стига любовта…

Когато любите, не казвайте: „Бог е в моето сърце“, а казвайте: „Аз съм в сърцето на Бог!“…

И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви…

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни!

[ad id=“237001″]

Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
– да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;

– да познаете болката на твърде много нежност;

– да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;

– и да кървите драговолно, с радост;