Хапчета или скалпел?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 67, 1990 г.
● ИЗВЪН ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ХАПЧЕТА ИЛИ СКАЛПЕЛ?

[ad id=“225664″]
Ако се съди по отчета на досегашния премиер Андрей Луканов пред Великото народно събрание, състоянието на българската икономика налага част по-скоро тя да бъде… настанена в спешно отделение. Всъщност това трябваше да стане отдавна, но камионетките за бърза помощ по обичая си закъсняват.
Както се казва, заболяването е комплексно: изостряща се производствена анемия, която клони към злокачествено израждане; валутни декомпенсации – левови и доларови; пълно разстройство на пазарното кръвообрашение. При това болният е налетян от какви ли не паразити, които доизсмукват жизнените му сили, става дума не само за спекулантите и чейнчаджиите, но и за отдавна познатите ни монополисти, за бюрократите шапкаджии „в центъра и по места”, чиято единствена грижа е да охраняват статуквото под прикритието на обновена фразеология.
Едва ли е нужно да се напомня, че главната задача на утрешното правителство, каквото и да е то по характер и състав, е да се заеме без всякакво протакане с тоталното оздравяване на икономиката. Очевидно няма да минем с аспирин или дори с антибиотици, както ставаше досега. По ред причини, някои от тях породени от политическата конюнктура, довчерашният кабинет по-скоро задържаше развитието на болестта, отколкото да я лекува. Което е право, бяха предприети известни стъпки към рационализиране на стопанския живот. И те са посочени в отчета. Преустановена бе дейността на губещи предприятия и бутафорни ведомства, ограничиха се до голяма степен управленските разходи, направен бе известен пробив в държавния монопол върху собствеността, потърсена бе помощта (засега все още потенциална) на международни финансови организации. Освен това бе подготвен пакет от законопроекти, които да осигурят правната страна на стопанската реформа. Друг е въпросът до каква степен те ще бъдат възприети от парламента.
Министър-председателят без съмнение е прав, че за период от няколко месеца е трудно да се постигне нещо повече. Но сигурно са прави и неговите критици, които го упрекват в недостатъчна целенасоченост по пътя към радикални промени. Въвеждането на пазарни елементи в стопанския живот, доколкото е реална практика, изглежда доста хаотично. Движението на цените се определя по-скоро по административен, отколкото по икономически път. При това все още отсъствува уравновесяващото поне в някаква степен блюдо на индексацията. Доколкото ни е известно, продължава спорът със синдикатите кои слоеве от населението да бъдат засегнати от компенсациите и в каква степен. А през това време джобът на потребителя стремително олеква.
За недостатъчна последователност в преобразяването на стопанския живот говори и засилващото се предпочитание към арендната форма на стопанисване и производство, която едва ли може да се смята за крачка към раздържавяването. Отминаваме сигналите за нечисти намерения около приватизацията – намерения за „апаратно” облагодетелствуване по допирателната на законите.
Ясно е, че действителният поврат към нов тип икономика изисква решителни (и паралелни) действия по целия икономически фронт, включително и в сферата на външноикономическото сътрудничество. Мерките ще бъдат болезнени, но народът ще ги приеме, стига да има гаранциите за достатъчно ефективна политика на възстановяване и възмогване. Премиерът посочи ясно кои, според него, са императивите и приоритетите в това отношение. Към тях политическите сили в парламента сигурно ще прибавят свои гледища и подходи, произтичащи от предизборните им платформи. По всичко изглежда, че дебатите ще бъдат трудни, но все пак трябва да се стигне до някаква форма на консенсус, независимо от характера на утрешното правителство. Във всички случаи трябва да се побърза с изграждането на законовата основа на реформата. Трябва да се разрушат консервативните структури, което няма да стане с хапчета, а с хирургически нож. Това е задължителна част от терапията, била тя шокова или по-умерена.
Любомир ДИМИТРОВ