Харалан Александров: Каква ще е 2021 г. зависи от това как ще се справим със загубите си

Социалният антрополог Харалан Александров: Последните сто години човечеството не е преживявало пандемия и сме се разглезили, започнали сме да възприемаме природата като градина, казва

Акценти: Загубата на доверие в политическата класа е особено драматична на фона на предстоящата кампания за ваксиниране Най-тежки щети претърпяха бароните на прехода – низвергнати бяха Баневи, Арабаджиеви, разпадна се империята на Божков Умилителната екоактивистка нагласа тип Грета Тумберг също понесе удар През 2020 г. най-много пострадаха най-активните и предприемчиви хора
– Г- н Александров, 2020 г. приключи, но още в самото ѝ начало много хора искаха да я върнат за рекламация, толкова беше злочеста.
– Уви, няма как да върнем изтеклото време за рекламация, животът не е супермаркет, от който си избираш каквото ти хареса, само търговските вериги го представят така за оглупелите си потребители. Нашата разгулна и нарцистична култура отказва да приеме трагичната страна на живота, ние предпочитаме да мислим за него като за кошница, която пълним със стоки и развлечения за еднократна употреба. Всъщност той е поредица от несигурни победи и сигурни загуби и изтичащата година ни припомни това по болезнен начин.

– Какво ни отне тази година?

– Дълъг е списъкът на загубите. Нека започнем отгоре, от най-висшата ценност, която е животът. Тази година много хора загубиха живота си без време и това е огромна загуба за техните близки. Всички ние загубихме сигурността и спокойствието, че животът ни е предсказуем, че нещата са под контрол. Мнозина понесоха икономически и социални загуби – на работа, на доходи, на перспектива за развитие. Цели професии и браншове изпаднаха в безтегловност. Тези хора са в беда и имат нужда от подкрепа не само от държавата, но и от общността, от онези измежду нас, които се справят и имат капацитет да помогнат.
– Не загубихме ли и нашата самоувереност?
– Да, загубихме самочувствието на господари на планетата, на доминиращия вид, който се разпорежда с природата и бъдещето. Пандемията ни припомни колко крехки и уязвими същества сме и колко лесно гордата ни цивилизация може да бъде разклатена от нещо толкова миниатюрно и примитивно като зловредния вирус. Ние яростно се съпротивляваме срещу осъзнаването на нашата незначителност и затова предпочитаме да мислим за вируса като за човешко изобретение, продукт на триумфиращия разум, макар и на тъмната му страна. Онези, които продължават да отричат мащабите на трагедията, всъщност отричат собствената си смъртност и страха си от смъртта. Това е разбираемо – последните сто години човечеството не е преживявало пандемия и сме се разглезили, започнали сме да възприемаме природата като градина, създадена за наше удобство и наслада.
– И природата в тази година се опита да ни опровергае?
На природата изобщо не ѝ пука за нас, за нея не сме по-важни от вируса или полския червей. Нашият вид е претърпял впечатляваща еволюция в резултат на безлични и жестоки механизми на естествен подбор, но се е провъзгласил за “венеца на творението” и наивно си е въобразил, че е любимец на природата – или на Бог – и е изведен извън скоби, застрахован е срещу злочестата съдба на по-скромните си роднини като прасетата например. Това неоснователно самомнение ни позволява да мислим снизходително за останалaта част от живия свят като нещо, което сме подчинили и опитомили, което е в наша власт и за което носим отговорността на стопани. Тази умилителна екоактивистка нагласа тип Грета Тумберг също понесе удар, защото стана ясно, че природата не е само сладка китайска панда, която искаш да гушнеш – тя е също така и свиреп китайски вирус, който се опитва да ни убие.
– Кои социални групи пострадаха най-много от тази криза?
– За жалост, най-тежко пострадаха най-активните, най-подвижните и предприемчиви хора, онези, които се опитват сами да управляват живота си. Те формират високата средна класа, която е гръбнак и двигател на всяко развито общество и която през последното десетилетие понесе много удари. Това са автономните хора, които се научиха да оперират успешно в един отворен, свободен и съревнователен свят, да се грижат за себе си и да носят отговорност за своите избори. Животът и работата на тези хора са изключително динамични, свързани с постоянни пътувания и срещи. За тях затварянето по домовете е не само делови проблем, но и психологическо изпитание.

– Говорите за младите предприемачи?
– Говоря за хората с предприемаческа нагласа към живота независимо от възрастта и професията. Например през последните години благодарение на нискобюджетните полети в София се разви цяла нова икономика на младежки туризъм и предприемчивите хора инвестираха във второ и трето жилище, купени с кредит, които отдават на AirBnb. Сриването на туризма уби този бизнес. Друга силно засегната група са самонаетите хора с творчески професии – актьори, музиканти, продуценти и др., които живеят от участия в постановки, концерти и други публични събития. Кризата изтръгна тези хора от един много натоварен, но вълнуващ и престижен начин на живот и ги захвърли в режим на оцеляване.
– Как се справят този тип хора със загубите?
– Трудно. Това са хора с либерална нагласа, които отказват да са послушни и зависими от държавата и нейната бюрокрация. Те преживяват много тежко ограничителния режим, наложен от държавата, която по необходимост се свръховласти и започна да се разпорежда какво можем и какво не можем да правим. На всичкото отгоре държавата влезе в ролята на майка хранилница, на която разчитаме да ни спаси. Представете си какво означава за човек с либертариански възгледи, който смята държавата за вредна отживелица, да се нареди чинно пред гишето на някакъв чиновик и да попълва завявление за помощ, защото бизнесът му е закъсал и трябва да го спасява! Това е тежко морално поражение, което може да отключи депресия.
– Как се отрази кризата на хората от по-ниските социални прослойки, които вие изследвате?
През последните години хората от работническата класа също се замогнаха и започнаха да живеят по-нашироко – могат да си позволят спа курорти, пътувания до Гърция и прочее буржоазни екстри. В момента всичко това им е отказано. Но най-тежко преживяват невъзможността да се събират с роднини и приятели и да се забавляват в големи шумни компании – за тях в това се състои радостта на живота. Докато образованите хора от високите класи ценят усамотението, защото могат да го запълнят с четене, мислене, съзерцание и други културни занимания, попростите хора страдат почти физически от самотата. Виждам как изолацията ги съсипва, как копнеят за общуване лице в лице, как се мъчат особено по празниците, като не могат да отидат на кръчма, ресторант или на дискотека. Обикалят на тумби по улиците, събират се на ракийка и туршийка пред блоковете, купонясват нелегално по разни дупки в нарушение на всички мерки за дистанция, но само така се чувстват живи.
– А какво загубиха хората от елита?
– За разлика от други кризи, тази удари тежко и елитите. Големи компании са пред фалит. Предприемачите работят денонощно, за да спасят бизнеса си. Високоплатени мениджъри, които преди бяха ухажвани, сега си търсят работа. Луксозният лайфстайл на високите класи остана в миналото. Но най-тежки щети претърпяха бароните на прехода, които изглеждаха недосегаеми за проблемите на простосмъртните – низвергнати бяха знакови фамилии като Баневи, Арабаджиеви и пр., разпадна се империята на Божков и неговите васали и придворни ужасно страдат. Тези хора загубиха не само привилегиите и господарския си статут, но понякога и свободата си – само че не заради вируса, а заради прокуратурата. И за политическия елит тази година не беше никак лека – той беше нахейтен, освиркван, оплют, замерян с яйца и боклуци от гневни тълпи. Разбира се, загубите не са разпределени равномерно, но всички социални прослойки отпиха от горчивата чаша на кризата.
– Няма как да подминем политиката. Как се отрази коронакризата там?
– Тя също може да бъде разказана като поредица от загуби. Ако се вярва на изследванията, партиите губят подкрепа, а политиците – обществено доверие. Загубата на доверие в политическата класа е особено драматична на фона на предстоящата кампания за ваксиниране, която изисква вяра в науката и в добрите намерения на властите, а не в конспиративни теории. Тази ситуация откроява основния парадокс на българската политика – доверието в държавата и нейните институции се срива тъкмо когато те стават особено важни за оцеляването на обществото и възстановяването на икономиката. Предизвикателството на идващата година е как да възстановим социалното доверие, за да можем да се съвземем и да продължим напред.
– 2020 г. беше белязана от протест, който отначало всички нарекоха “протест на младите”. От какво бяха недоволни те?
– От какво ли не – от дефектите в управлението, от скудоумната медийна среда, от несекващите скандали и провинциализма на обществените нрави. Образованите млади българи, особено тези, които учат и живеят в чужбина, искат да видят родината си като развита европейска държава и нямат търпение да чакат тя да извърви еволюционния си път. За разлика от зрелите поколения, които ценят благоденствието и сигурността, защото са преживели катастрофите на прехода, младите нямат този травматичен опит и не се задоволяват с постигнатото, те го имат за даденост и очакват много повече. На тях не им стигат стабилността, икономическият ръст и новите пътища, защото са част от постматериалистично поколение, което цени свободата, себеизявата, почтените отношения, гражданския активизъм и пр., и не е съгласно да прави компромисите на своите родители. Тяхното послание е съвсем ясно: Искаме промяна, защото това, което виждаме, не ни харесва.
Много от младите обаче сякаш много бързо се отдръпнаха от протеста. Защо се получи така?
Видимата причина е, че се стреснаха от омразата и агресията, които изкипяха на повърхността на протестите. Уплашиха се от страховитите фигури, които изпълзяха от мрака на прехода и се опитаха да нахлуят във властта, хвърляйки децата срещу полицията. Добрата новина е, че младите се оказаха интелигентни и не позволиха да бъдат употребени. По-малко видимата причина за тяхното отдръпване е възстановеният диалог между поколенията. Родителите се стреснаха и се свързаха по нов начин със своите деца, опитаха се да разберат техните ценности и мотиви за бунта, а най-зрелите дори се извиниха за грешките и провалите на своето поколение. Децата, от своя страна, се свързаха с тревогата на родителите, че инсценираната революция заплашва да разруши постигнатото от тях с много труд и немалко компромиси. Ето нещо, което спечелихме тази година – протестът на младите отключи дълбока културна промяна – процес на помирение и дебат между поколенията, който се надявам да прерасне в критична приемственост, обновление и надграждане.
– След всички загуби, които изброихте, каква 2021 г. се задава? По-добра ли ще бъде?
Зависи как ще се справим със загубите – дали те ще ни сполетят, или ще ни отчуждат още повече. 2021-а ще бъде година на възстановяване и на промени, надявам се, към добро. Загубите трябва да бъдат оплакани, раните трябва да бъдат излекувани, а това не е проста задача. Хората реагират на загубите най-общо по три начина – или изпадат в депресия, отчайват се и се сриват; или влизат в мания, отричат загубите и се отдават на буйства; или успяват да приемат загубите, да ги осмислят, изтъгуват и да продължат напред. Разбира се, третият изход е най-здравословен, но не всички имат достатъчно устойчиви психични структури, за да се справят сами.
В трудните времена, които предстоят, много хора ще се нуждаят от помощ и подкрепа и това ще е истинската проверка за нашата човечност, солидарност и зрелостта ни като общност.

С разрешението на 24 часа


image0 (9K)