Хасан Ефраимов: Днес не продаваме домати на Русия. Да заповядат утре…

ОЛИО, ЗАХАР И ДОМАТИ

(Нередактирана версия!) – с това уточнение авторът Хасан Ефраимов е публикувал разказа си във Фейсбук.

Израснах в едно село… В Делиормана… В батака…Но беше най-хубавото място на света… Никога после не можах да бъда толкова щастлив, както там… в батака…
Хората бяха готини… Никой никого не обиждаше…,. не викаше…, не се караше… Никой не заключваше вратата си… Случайно ако го направеше, всички знаеха че ключът е под изтривалката. Престъпността беше нулева… Нямаше наркотици… Гейове нямаше дори.
– Бягай да купиш олио – ми викаше мама.
Качвах се на колелото с една десет литрова туба и газ към магазина. „ Украйна“ беше колелото ми. Мъжко… С рамка… За да си удрям атрибутите… Имаше само мъжки и дамски… Мъжките бяха с рамка, а би трябвало да е обратното, защото жените нямат атрибути, които да удрят. Колко пъти съм ги удрял… Не знам как оцеляха… А как болеше само…

[ad id=“225664″]
– Халил ага, мама каза да ми дадеш 10 литра олио – казвах на магазинера.
Олиото беше само наливно. Варсат, дето викат в Добруджа… Мъкнеха го в едни 200-литрови метални варели… Целите бяха черни отвън… Но не умряхме… Нямаше ХЕИ… Нямаше РИОКОЗ… Европейски Съюз нямаше дори… Имаше само Съветски Съюз.
Халил ага се подпираше на тезгяха и се навеждаше към мен…
– Ти вчера къде беше, моето момче? – питаше с усмивка.
– Ми… Не знам… – отговарях притеснено…
– Днес олио не продавам… Продавам захар… – и приключваше разговора.
– Мамо, Халил ага днес не продавал олио… Продавал захар… – оправдавах се пред мама.
На следващия ден мама ми казваше:
– Иди купи 5 кила захар…
Бягах при Халил ага, а той питаше:
– Ти вчера къде беше?
– Бях за олио, ама ти продаваше захар…
– Е, тогава защо не си купи захар…
– Не знам… Мама ми каза да купя олио…
– Днес не продавам захар… Продавам олио… – отвръщаше Халил ага.
После отраснах… След много години го срещнах. Пихме по една бира. По едно време го попитах защо един ден е продавал захар, а друг ден олио?

[ad id=“263680″]
– Нямаше чешма в магазина – отвърна човека – Не ставаше да продавам захар и олио в един ден… Наклепаш си ръцете с олио, после съз захар… Затова продавах само захар или олио…
– Е, сега вече ще е Европейски Съюз… Ще има чешма в магазина – отвърнах аз.
Халил ага дълго мълча… После се наведе към мен, както се навеждаше навремето върху тезгяха.
– Европейския Съюз ще е по-лош от Съветския Съюз, моето момче – изрече.
После човечецът се помина.
Днес се сетих за него… Мир на праха му…
Днес не продаваме домати на Русия. Да заповядат утре…

Хасан Ефраимов

Четете ТУК още от разказите на Хасан Ефраимов