Хем съдебна грешка, хем своеволие

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 69, 1990 г.
По повод на публикуваното
ОТНОВО ПРАВЕН НИХИЛИЗЪМ

[ad id=“225664″]
Без претенции за изключителност и непогрешимост вземам перото не за да поучавам авторката на публикацията „Хем съдебна грешка, хем своеволие” в бр. 65 на в. „Септември”, а за да интерпретирам изнесените факти от гледна точна на закона и правовия ред. И така, в посочената публикация, която по същество повдига един наистина тревожен въпрос за последиците от възникналия гражданско-правен конфликт между две, както доскоро ги наричахме, „социалистически” предприятия, съдебната власт се поставя на подсъдимата скамейка. Замествайки Върховния държавен арбитраж, публикацията обявява арбитражното решение за „съдебна грешка”, а неговото изпълнение за „своеволие”. И то без да се разясни, че това решение нито е обжалвано, нито е атакувано чрез извънредните средства за отмяна, което по същество означава, че ръководството на фирма „Свежест” фактически и правно се е съгласило с постановлението. Изтекли са и сроковете за преглед по реда на надзора, с което отговаряме и на въпроса защо не е изпратен сигнал до Върховния държавен арбитраж. Още повече, че атакуването е било безпредметно, тъй като предприятие „Модно облекло” разполага с акт за актуване на имота като държавен още от 1971 г., поради което и впоследствие фирма „Свежест” е заплащала наем. По делото има и признание на иска от фирма „Свежест”. В публикацията се обявява за чудо изпълнението на влязло в сила решение. Чудо наистина е станало, но то не е в сегашното изпълнение на арбитражното решение, а в неговото неизпълнение в продължение на повече от две години – нещо, което беше невъзможно само в условията на една тоталитарна държава, в която съдебната власт беше независима в някои случаи само на книга и където в продължение на 45 години господствуваше правният нихилизъм. Именно под влияние на „авторитетното застъпничество на различни органи на властта” (а известно е кои бяха тези органи), както се изтъква в публикацията, което по същество означаваше намеса в работата на съдебната власт, се получи такъв правен парадокс – неизпълнение на решение, което влязло в законна сила и следователно има силата на закон за всички. В конкретния случай съдебната власт се обвинява не защото не е изпълнила закона, а защото го е изпълнила. И без да се знае, че председателят на Окръжния съд нито има компетентност и правомощия да изпълнява съдебните решения, нито има право да спира тяхното изпълнение. Изключителната компетентност принадлежи по Гражданско процесуалния кодекс на Районния съд и в тази област не може да има никакво администриране. Поради това единственото, което можеше да направи председателят на Окръжния съд, е да откаже да издаде административно разпореждане за спиране на изпълнението, тъй като няма законни основания за това и ако се извършат такива действия, същите покриват състава на престъпление по служба. Въпреки това в продължение на няколко месеца от встъпването ми в длъжност на 19 март 1990 г. положих усилия за намиране на извънсъдебно разрешение на конфликта по изпълнението на влязлото в сила арбитражно решение. Няколко пъти беше отлагано изпълнението, докато през юли 1990 г. постъпи Обръщение на Независимата синдикална организация при П „Модно облекло” – Стара Загора, до Министерството на правосъдието, Регионални център за синдикална защита, Общинския синдикален съвет, Общинския народен съвет и Окръжния съд, че в случай на неизпълнение на арбитражното решение ще последва ефективна стачка. Приложена бе и заповед ІІ-29 от 20. 2. 1990 г. на ХЕИ – Стара Загора, с която завинаги се спира експлоатацията на цеха за химическо чистене, която до този момент също не е била приведена в изпълнение. Незабавно беше проведена среща с ръководствата на двете предприятия – взискател и длъжник в Общинския синдикален съвет, на която присъствува и зам.-председателят на ИК на ОНС – Стара Загора, но същото беше безрезултатна. Нито предприятие „Модно облекло” пожела да се откаже временно от правото си на принудително изпълнение, нито фирма „Свежест” се съгласи да изпълни доброволно решението. Ръководителят на предприятието длъжник направи изявление, че няма нищо против съдебното изпълнение, но доброволно няма да освободят помещенията. Какво друго можеше да направи съдия-изпълнителят, освен да извърши принудително изпълнение и то по доста символичен начин. Защото ако трябваше изпълнението да бъде пълно, следваше да се демонтират всички съоръжения и да се освободят помещенията на разноски за сметка на предприятието-длъжник. Изпълнението не е своеволие, а подчинение на закона. По-скоро произволното игнориране на съдебните решения и окачествяването им като „съдебна грешка” е израз на неговото незачитане, проява на анахронизъм от тоталитарния начин на мислене и призив за правен нихилизъм, от който едва ли се нуждае сега възраждащото се гражданско общество. Отделен е въпросът за моралното измерение на последиците от гражданско-правния конфликт, оценени във връзка със засягане интересите от една страна на гражданството, а от друга страна – на трудовия колектив на „Модно облекло”. В статията се повдига въпросът за настъпилите законодателни промени в областта на одържавяването на кооперативната собственост. Във връзки с това в момента е направена до Върховния държавен арбитраж молба за отмяна по чл. 231 ГПК поради настъпили нови обстоятелства и преписката е висяща. Заведено е и арбитражно дело № 381 от 1990 г. за пререшаване на въпроса за собствеността във връзки с последвалата законодателна промяна, което също е висящо. Именно поради това не беше извършено и пълно изпълнение на арбитражното решение, което обаче продължава да е в законна сила. В правомощията е на Върховния държавен арбитраж и на Окръжния арбитраж, а не на председателя на Окръжния съд, да спре изпълнението на арбитражно решение по арб. д. № 414 от 1988 г. В заключение изпълнението на влязлото в сила решение, което е извършено след две години и половина не е по наше мнение нито „бюрократична глухота”, нито „граждански тормоз”, нито „разплата”, тъй като ръководството на фирма „Свежест” и изпълнителната власт са имали предостатъчно време в продължение на повече от две години да решат въпроса с предоставяне на други помещения, за да бъдат защитени както интересите на гражданството, така и интересите на трудовия колектив на предприятие „Модно облекло” – Стара Загора. Защото гражданското общество се нуждае от независим съд, който защитава както интересите на обществото в цялост, така и интересите на отделната личност.
Пенка ДРАГОТИНОВА
председателка на Окръжния съд