„Хората трябва да реагират“. Как България стигна до „басейни за бели“

Тръгваш с детето на плаж, но на входа те спират. Не можеш да влезеш в басейна. Причината е тъмният цвят на кожата ти.

Такива случаи има във Велинград, Банско, Пазарджик, Сливен, но тук ще разкажем само две истории – тези на Арсо Ганев и Данаил Филипов.

И двамата са от Кюстендил, и двамата имат деца, и двамата работят. И двамата са от ромски произход. Този произход се оказва причина да не ги допускат до публични места, сред които са и плувните басейни.

Но как да им кажат, че не са добре дошли? Обичайните обяснения са, че капацитетът е запълнен, има много резервации, провежда се частно парти. Всъщност около басейна има места, но те не са за всички.

„Общността [на ромите] се е примирила. Казва си, че това са частни заведения и е лично решение дали [собствениците] да ги пускат или не. Аз не смятам така. Мисля, че след като са открили подобно заведение, трябва да пускат всички етнически групи“, казва пред Свободна Европа Арсо Ганев, който е образователен медиатор.

Миналата седмица именно той сигнализира в социалните мрежи за проблема с публичните басейни в Кюстендил. Казва, че много хора преживяват същото, което и той, но се страхуват да говорят.

През 90-те години подобни случаи са масови, разказват очевидци на онези събития, с които Свободна Европа разговаря. Не се допускат хора до заведения, барове и кафенета. После започва да изглежда, че нещата се „наместват“ или поне в медиите не се чува често за такива проблеми. Но правозащитниците се сблъскват непрекъснато с тях.

„За съжаление сме имали оплаквания от различни администрации. Също и искове, насочени към работодателя, който отказва назначение на работа заради ромския произход или пък предлага по-лоши условия или по-ниско заплащане“, казва адвокат Даниела Михайлова.

Според Дора Петкова, която е здравен медиатор, решенията са две – първо, реакция от страна на институциите и второ, реакция от самите хора. Тя ги призовава да подават жалби, въпреки страха.

На плаж в Кюстендил

Миналата седмица Арсо Ганев и семейството му решават да отидат на плаж. Влизат с малката си дъщеря, за да попитат до колко часа работи заведението.

„Младо момиче ми каза, че е до осем и едва ли не, че имаме достатъчно време да ползваме услугите. Тогава обаче се намеси по-възрастна дама, която каза, че в момента има над 50 гости от хотела, заради което не можем да влезем“, казва той.

Докато те стоят и чакат, други хора влизат. Ганев пита дали може да си направи резервация, за да отиде в друг ден. Отговорът обаче му подсказва, че не денят е важен, а хората. След това семейството си тръгва.

„В такива случаи много заведения решават да се защитават с вътрешни правила, според които предлагат карти за редовни потребители, запазват определен процент места… Това обикновено са просто оправдания и такива процедури не съществуват“, обяснява адвокат Михайлова.

Други хора от Кюстендил разказват на Ганев, че имат подобни преживявания, но повечето не желаят да говорят, защото ги е страх от възможни последствия.

И отвъд Кюстендил

Такъв случай съвсем наскоро е имало и в Банкя, написа в социалните мрежи Огнян Исаев от неправителствената организация Тръст за социални алтернативи. За разлика от много други, тази история е с добър край.

Млада двойка не е била допусната до комплекса „Aquabankya“, докато други хора са влизали безпроблемно в заведението. Исаев резюмира случая с израза „басейни за бели“.

Свободна Европа изпрати запитване до комплекса, но не получи отговор. От публикация на Исаев обаче става ясно, че младата двойка се е срещнала със собственика. Там той се е извинил за дискриминацията, проявена от негови служители.

За този случай е подаден и сигнал до Комисията по защита от дискриминацията (КЗД). Той не е първият по рода си за 2023 г., стана ясно от писмо на КЗД до Свободна Европа. Прави се проверка на сигнали от Сливен и Банско.

От началото на 2023 г. КЗД вече е установила няколко случая на дискриминация в страната – във Велинград, Велико Търново, Бургас, Пазарджик и София.

„Съжалявам, това ми е наредено от управата и не мога да ви пусна да влезете вътре“. Такъв отговор са получили роми във Велинград при опита си да влязат в местния аквапарк, докато други хора са влизали безпрепятствено. От комплекса казват, че не става въпрос за дискриминация, а за ограничен капацитет. Жалбата впоследствие е оттеглена.

През 2021 г. репортаж на Нова сигнализира за роми, недопуснати до басейн във Велико Търново. Тази година комисията установява, че става въпрос за дискриминация и налага глоба на собственика. От началото на годината има още три случая, при които е установена дискриминация.

Проблемът не е от сега

Случаят на Данаил Филипов е от 2018 г. Отново става въпрос за плувен комплекс в Кюстендил, отново не се пускат хората с тъмен цвят на кожата, а аргументът, който е изтъкнат, е че се провежда частно парти.

„Попитах как така партито е частно, като пред нас пускат хора, които са сами, зад нас пускат хора. Те не се познават, личи си, че нямат нищо помежду си“, казва той.

Стига се и до физическа саморазправа. След нея са съставени актове, но само на трима от ромите.

Този случай кара Филипов вече да не ходи на басейн в Кюстендил. Когато се налага, пътува до Банско.

„Детето ми беше травмирано“, каза той и добави, че е бил в много държави в Европа, където не е усещал никаква дискриминация спрямо себе си, независимо от цвета на кожата си.

„Ние вече виждаме други хора, друг манталитет навън, а тук срещаме някаква първобитност от нашите българи в Кюстендил“, казва той.

Арсо Ганев също е изпадал в подобни ситуации и преди. Бил е гонен от ресторанти и нощни заведения.

„Заради това, че се случват подобни неща, дълги години гледах да не излизам извън квартала и когато ходех на ресторант или на бар, предпочитах квартала“, казва той.

„Обикновено, когато става въпрос за отказ на достъп до обществени заведения, става дума за такива летни комплекси като плажове и басейни. Имали сме и подобни случаи с отказ на допуск до различни заведения“, казва и адвокат Михайлова.

И Филипов, и Ганев забелязват, че в плувните басейни не дискриминират толкова по етнос, колкото по цвят.

„Когато една група роми, сред които има и по-мургави, се опита да влезе, никой не бива пускан. Когато се връщат по-късно само по-белите, по-светлите, тях ги пускат“, казва Ганев.

Реакцията

„Хората не искат да говорят, страхуват се, страхуват се да подават жалби и сигнали“, казва Дора Петкова. Но според нея трябва да има реакция както от хората, така и от институциите.

„Аз смятам, че има напрежение по всякаква линия – на езика на омразата и на действията на омразата. Както виждаме, има и антисемитски прояви, и хомофобски прояви. Съвсем публични и без абсолютно никаква санкция“, казва Петкова.

Арсо Ганев смята, че реакция трябва да има най-вече от хората вътре в общността, за да може случващото се да се промени.

„Това, което аз се опитвам да създам, е един рефлекс у ромското население, защото ако ние не защитаваме правата си, няма как да развием тази общност“, казва той.

Засега няма реакция от страна на институциите.

Свободна Европа изпрати въпроси и до Комисията за защита на потребителите, но не получи отговор до редакционното завършване на този текст.

Според Дора Петкова подобни случаи на дискриминация са били по-често срещани преди приемането на България в Европейския съюз, но ги има и днес.

Въпреки че хората се страхуват да подават жалби, адвокат Михайлова казва, че има примери за успешни дела за дискриминация на национално ниво. Има и случаи, при които след откази от Комисията или от български съд, са провеждани процедури пред Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ).

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036