Християн Бакалов и мистерията, която прави живота опияняващ, жесток, неизбежен

Триптих от авторски спектакли на трима родни хореографи, работещи по целия свят обединява представлението „Балет без граници“ на Старозагорската опера. Премиерите са на 24 юли и 25 юли от 21 часа на сцената на Античен форум „Августа Траяна“ в Стара Загора. Спектаклите са на Владимир Ангелов, който работи в САЩ, на Калоян Бояджиев от Норвегия и Християн Бакалов във Франция.

Наричат Християн Бакалов „българо френски артист“. В България световно известният хореограф е поставял за трупите на Балет „Арабеск” и Балета на Софийската Опера под ръководството на Силвия Томова, по покана на която той възстановява хореографията си „Следващият“ по песен на Жак Брел за Балета на Държавна опера – Стара Загора през 2019 година.

След като завършва Държавното хореографско училище в София, близнакът Християн Бакалов започва своята танцова кариера в Париж с Младия балет на Франция и Националния център за танц в Нант.

От 2009 г. живее и работи в Брюксел, където участва в откриването на независимото пространство Volksroom на артиста Иво Димчев.

Познат е като изпълнител в постановките на Ян Фабр, Иво Димчев и Мийт Варлоп, но е участвал и в продукции на Робърт Уилсън, Жером Бел и Флорентина Холцингер & Винсент Рибек.

През 2013 г. започна да разработва първата си потапяща пърформативна инсталация BRIGHT, в която публиката играе главната роля. Размивайки границите между пърформативно действие и визуалната инсталация, Бакалов развива серия от „потапящи методи“ за въвеждане на публиката в паралелен свят чрез въздействие върху сетива им.

Пърформативните му инсталации от трилогията  ETERNIA, вдъхновени от концепцията на Спиноза за Вечност са представени в Париж, Брюксел, Ню Йорк, Венеция, София и в Стара Загора през 2019-та.

Определя себе си като „човек винаги в движение, в желание за създаване на всякакъв вид красота, в разгадаване на мистерията, която прави живота толкова опияняващ, жесток и неизбежен“.

Най-голямото предизвикателство за Християн е да започва всеки път всичко отначало без никаква сигурност за крайния резултат. Това също е и най-голямата тръпка, която, както признава, съзнателно си причинява всеки път.

Споделя, че природата и изкуството са нещата, които го зареждат, а с годините все по-малко неща го разсмиват: „Както Бергсон пояснява, ако наистина осъзнаваме сериозността на ситуацията, не бихме могли да се смеем. А ситуацията, в която се намира светът през последните 20 години, е повече от сериозна, за да отнеме почти напълно желанието ми за смях.“

Вбесява го несправедливостта, готов е на конфликт с всеки, който подкрепя или участва в нещо несправедливо според неговите етични ценности. Допълва, че от релси може да го изкара несериозното отношение към зададената работа. „Може би защото съм имал шанса това, което правя, да съвпадне с най-голямата ми страст, когато съм свидетел на това как някой претупва работата си, моментално един бушон изгаря в електрическото ми табло“,  размишлява артистът.

Не харесва у себе си избухливостта. Осъзнава, че е хиперчувствителен и би променил някои аспекти в това отношение. „Хиперчувствителността ми помага в творческия процес, но също често ме обременява в отношенията ми с хората“, разкрива Бакалов.

„Всичко, което се е опитало да ме убие, ме е направило по-силен.“ Е поуката, която е извлякъл от живота и житейското му верую.

 


image0 (9K)