Триптих от авторски спектакли на трима родни хореографи, работещи по целия свят обединява представлението „Балет без граници“ на Старозагорската опера. Премиерите са на 24 юли и 25 юли от 21 часа на сцената на Античен форум „Августа Траяна“ в Стара Загора. Спектаклите са на Владимир Ангелов, който работи в САЩ, на Калоян Бояджиев от Норвегия и Християн Бакалов във Франция.
Наричат Християн Бакалов „българо френски артист“. В България световно известният хореограф е поставял за трупите на Балет „Арабеск” и Балета на Софийската Опера под ръководството на Силвия Томова, по покана на която той възстановява хореографията си „Следващият“ по песен на Жак Брел за Балета на Държавна опера – Стара Загора през 2019 година.
След като завършва Държавното хореографско училище в София, близнакът Християн Бакалов започва своята танцова кариера в Париж с Младия балет на Франция и Националния център за танц в Нант.
От 2009 г. живее и работи в Брюксел, където участва в откриването на независимото пространство Volksroom на артиста Иво Димчев.
Познат е като изпълнител в постановките на Ян Фабр, Иво Димчев и Мийт Варлоп, но е участвал и в продукции на Робърт Уилсън, Жером Бел и Флорентина Холцингер & Винсент Рибек.
През 2013 г. започна да разработва първата си потапяща пърформативна инсталация BRIGHT, в която публиката играе главната роля. Размивайки границите между пърформативно действие и визуалната инсталация, Бакалов развива серия от „потапящи методи“ за въвеждане на публиката в паралелен свят чрез въздействие върху сетива им.
Пърформативните му инсталации от трилогията ETERNIA, вдъхновени от концепцията на Спиноза за Вечност са представени в Париж, Брюксел, Ню Йорк, Венеция, София и в Стара Загора през 2019-та.
Определя себе си като „човек винаги в движение, в желание за създаване на всякакъв вид красота, в разгадаване на мистерията, която прави живота толкова опияняващ, жесток и неизбежен“.
Най-голямото предизвикателство за Християн е да започва всеки път всичко отначало без никаква сигурност за крайния резултат. Това също е и най-голямата тръпка, която, както признава, съзнателно си причинява всеки път.
Споделя, че природата и изкуството са нещата, които го зареждат, а с годините все по-малко неща го разсмиват: „Както Бергсон пояснява, ако наистина осъзнаваме сериозността на ситуацията, не бихме могли да се смеем. А ситуацията, в която се намира светът през последните 20 години, е повече от сериозна, за да отнеме почти напълно желанието ми за смях.“
Вбесява го несправедливостта, готов е на конфликт с всеки, който подкрепя или участва в нещо несправедливо според неговите етични ценности. Допълва, че от релси може да го изкара несериозното отношение към зададената работа. „Може би защото съм имал шанса това, което правя, да съвпадне с най-голямата ми страст, когато съм свидетел на това как някой претупва работата си, моментално един бушон изгаря в електрическото ми табло“, размишлява артистът.
Не харесва у себе си избухливостта. Осъзнава, че е хиперчувствителен и би променил някои аспекти в това отношение. „Хиперчувствителността ми помага в творческия процес, но също често ме обременява в отношенията ми с хората“, разкрива Бакалов.
„Всичко, което се е опитало да ме убие, ме е направило по-силен.“ Е поуката, която е извлякъл от живота и житейското му верую.