Categories: Свободна Европа

Християн Стоянов, пред когото стоят още по-високи върхове

Той е на 23 години, от Русе и бяга бързо. През изминалия уикенд извоюва сребърен медал за България на Параолимпийските игри в Токио. Той е световният и европейски шампион на 1500 м. бягане при хората с увреждане Християн Стоянов.

Ако обаче го попитате на какво се дължат успехите му, той няма да посочи непрекъснатата си работа и отдаденост на тренировките. Ще ви каже, че причината са хората, които го подкрепят.

„Всъщност пътят е важен, а не медалът, който спечелих сега. Важно е как миналите месеци и години съм се борил, как много хора са ми помогнали – един е бягал с мен, втори е карал колело с мен, трети просто е викал на стадиона, докато съм бягал. Всеки един има своята роля, за да бъде спечелен този медал. Това е екипна работа, и наистина имах много добри приятели, които по този път бяха до мен и ми помагаха“, казва Стоянов след участието му в Токио.

Християн Стоянов е роден с увреждане на дясната страна, която е по-слабо развита от лявата. Това всъщност има значение за бягането, защото е нарушен балансът на тялото. Една му ръка е 2-3 кг. по-лека от другата, което добавя много предизвикателства по време на състезанията. Те обаче никога не са плашили атлета, който вярва, че всяко нещо може да се тренира.

„Трябва да се правят упражнения за укрепване – при мен конкретно на дясната част на тялото. Тя никога няма да е равна на лявата, но стремежът е да е максимално близко до нея“, казва той в интервю за сайта Дума.

Стоянов много пъти се е състезавал и с конкуренти, които нямат увреждания.

През 2020 г. дори стана национален шампион по лека атлетика на 1500 м. в зала. Той обаче смята победите над параолимпийците за по-значителни, защото всички са при еднакви условия.

„Повече бих го преживявал, отколкото ако загубя от здрав човек“, казва още той.

Стоянов никога не се е отчайвал от физическия си недостатък. Напротив, разказва че винаги го е възприемал като нещо, с което трябва да се научи да живее. Днес вече не го смята дори за проблем.

Отдал е живота си на спорта още от малък, но мисли и за бъдещето си след като спре да е професионален състезател.

Християн Стоянов е роден на 20 август 1998 г. в Габрово. Започва да се занимава с лека атлетика още в гимназията, като бягането става негова страст. Неуспехите го мотивират повече от успехите.

„Докато не стигнеш върха, не намираш спокойствие. А когато стигнеш този връх, виждаш, че има по-висок“, казва Стоянов.

От няколко години треньор на Стоянов е Евгени Игнатов, който е сред най-добрите в България, когато става въпрос за бягания на дълги разстояния. Той е част от русенския клуб по лека атлетика „Дунав“.

Паралелно с леката атлетика Стоянов не загърбва и образованието си. Той е завършил Априловската гимназия в Габрово, а днес следва във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет, за да стане пиар. Разбира се, тренира всеки ден и така изпитва истинска наслада от живота.

„Когато тренировките отнемат голяма част от времето ти, изглежда на пръв поглед, че нямаш време за себе си. Но това не е така. Цялото време е за теб. Да се отдаваш на себе си, за да можеш да тренираш по-добре и да живееш по-добре“, казва той.

Няколко часа след като спечели сребърния медал в Токио Стоянов благодари на всички свои подръжници за помощта и подкрепата по пътя към Параолимпийските игри. И каза, че изобщо няма намерение да спира до тук: „Мечтите продължават, има още един цвят медал за спечелване, има много рекорди за подобряване и много усмивки за предизвикване!“

Arhiv