Христофор Бунарджиев: „Фабриката под открито небе“ понякога е рисков бизнес

Христофор Бунарджиев е собственик и изпълнителен директор на „Булагро Груп“ЕАД. Компанията е регистрирана през 1989г., като постепенно се развива и разраства, разширявайки обхвата на своята дейност. Целият инвестиционен портфейл е обединен през 2007 г. чрез създаване на холдинговата структура БУЛАГРО ГРУП ХОЛДИНГ ЕАД. Женен, с две дъщери.

– Г-н, Бунарджиев, какви са предизвикателствата във Вашата бизнес сфера в този момент? 

–  Като че ли сме на прага на една изключително тежка година. „Фабриката под открито небе“, както наричат нашия бранш, понякога може да бъде много рисков бизнес. Ако тенденцията през последните няколко години е на трайно засушашаване, то краят на 2019г. и началото на 20202 г. се определят като абсолютна суша.

От средата на октомври насам няма валежи със стопанско значение. И това не е вече локален феномен – един, или друг регион да са засегнати от засушаването. На територията на цялата ни страна през последните 4 месеца не е регистриран сериозен атмосферен фронт, който да донесе валежи. Обстановката е идентична навсякъде – пожълтели нивя, непоникнали площи с рапица и частично непоникнали с пшеница, липса на замръз и сняг, които да подпомогнат разчупването на буците пръст след оранта и разбухването на почвата – нужни за добра предсеидбена обработка за пролетниците – слънчоглед и царевица. Глобалното затопляне, ако за много хора е все още фраза от телевизионния екран, за нас е вече „Дамоклев меч“, висящ над главите ни.

За компании от типа на „Булагро“, работещи в селскостопанския сектор, бизнесът се състои в доставка на продукти за земеделието на отложено плащане. Де факто представляваме финансираща организация – доставките са февруари, март, април, а плащанията са септември, октомври, ноември. В този период при нас има една сериозна финансова експозиция на клиентите към нас, в повечето случаи – необезпечена.  И единствените очаквания са за добра година, за добра реколта и справедливи цени, даващи възможност на фермера да реализира печалба, да покрие разходите си и да се разплати с доставчиците си. Миналата година за нас си отиде като годината с най-голяма и най-трудна събираемост. В края на годината останаха сериозни експозиции от фермери, които не успяха да се разплатят в резултат на няколко причини. Едната от тях е значително по-ниски добиви. Между 15 и 20% по-ниски добиви от всички култури, получени през стопанската година, в резултат от засушаването. Това бе мултиплицирано и от по-ниските ценови равнища, на които се изкупи продукцията – също 15-20% по-ниски цени, така че сметката не излиза. С други туми, на нашата „улица“ няма слънце. Има само облаци, но те не носят дъжд.

Подобно е положението и в другия ни бранш – търговията и сервиза със селскостопански машини. Повече от 4 години няма отворени Европейски програми за финансиране на покупката на селскостопанска техника. Нашите клиенти – българските фермери, в повечето случаи чакат да реализират инвестиционните си намерения тогава, когато има отворен европейски проект. След края на 2015 година, когато от първия програмен период имаше останали суми за техника, които бяха ударно реализирани, досега обикновено само се „кърпят дупки“ с неща, от които неотложно има нужда фермерът. Това бе отбелязано от всички участници в бизнеса със селскостопански машини в Асоциацията БАТА АГРО. Спадът на продажбите е много сериозен – и заради липсата на европейски пари, и заради слабите реколти, реализирани на по-ниски цени.

Получава се едно наслагване на отрицателни фактори, влияещи отрицателно на финансовите резултати на фермерите, съответно на нашия бизнес и възможности.

– По-ниските добиви не предполагат ли по-високи цени на продукцията?

– България е част от международната система за търговия със селскостопанска продукция. Не сме сериозен играч на международния пазар и съответно не можем не само да определяме цените, но и да им влияем дори в регионален обем. България произвежда около 6 млн. т. пшеница като вътрешната консумация, включително семена и животновъдство, е около 2 млн. т. 4 млн. т. пшеница е за износ. При положение, че 2/3 от производството е за износ, вътрешната цена  се формира от международните цени, от това какви са те в Черноморския басейн. Когато купувачът от Близкия изток или Северна Африка влезе в Черно море, неговите транспортни разходи са еднакви, без значение дали ще натовари в Украйна, Русия, Румъния, Молдова или България. При това разходите на производителите в Русия, Украйна, Молдова, Казахстан, са по-ниски. Там арендата на земята е по-ниска, разходите за труд също. Най-големият разход в селското стопанство са торовете, а България внася природния газ за производството им, следователно доставната им цена на нашите клиенти е значително по-висока от тази в Русия, Украйна и Казахстан спрямо техните клиенти. Използвайки котировката „Черноморско пристанище“ ние сме обречени да бъдем в пряка конкуренция с тези големи играчи на световния пазар. Те определят износната цена, а ние трябва да приспаднем и 20-тина лева за транспорт от вътрешността на страната до пристанището.

Подобна е ситуацията и при слънчогледа. Там българското производство е малко над 2 млн. тона, вътрешната консумация е 200 000 тона. Огромната част от количеството трябва да замине за чужбина под формата на сурово олио, белен слънчоглед или непреработена продукция. Хубавото при слънчогледа е, че остава малко по-висока добавена стойност в България, защото по-голямата част от износа ни е в сурово олио и белен слънчоглед – последният вече много се търси на световния пазар за производство на здравословни продукти, ядки, специфични храни.

– Какво е решението Ви, решението на екипа Ви, за справяне при тази ситуация?

– Най-важното за нас в момента е да предприемем адекватни мерки за ограничаване на риска. 2020 година за нас няма да е година на оборота, а година на внимателните стъпки. Ако след 2010 г., 2019 г. бе за нас с рекордния 10%-ов ръст спрямо предходната, то тази година ръст няма да търсим. Няма да търсим рекордни продажби, продажби на всяка цена… Акцентът ще е върху сигурността – да работим с фермери, с които работим от години, фермери внимателно преценяващи инвестиционните си планове и разходите си, за да сме сигурни, че ще успеят и в тежки климатични условия да произведата продукция, да я реализират и да се разплатят с нас. Слоганът ще е: „Бързай бавно“.

Последните няколко години инвестираме в развитието на търговската ни мрежа – както „Булагро“, така и „Булагро Машини“. Обхванали сме цялата страна. Ако доскоро работехме на ниво регион, сега вече работим на ниво подрегиони – в части от страната, където селското стопанство е приоритет, имаме вече не един, а по няколко представители, за да можем дълбочинно да проникнем на ниво фермери. Това ще ни помогне да отсеем най-добрите, за да имаме шанса да продължим да се развиваме, независимо от изключително тежките условия. Ето, метеоролозите прогнозират най-сухия февруари за десетки години.

 – Ако тенденцията, климатичната, се окаже трайна, съществуват ли планове на фермерите за промяна на културите?

– Това е процес, който би отнел много време, би отнел десетилетия. Надявам се, все пак, да се окаже, че засушаването и по-високите температури са един от многото циклични периоди, които и досега са се случвали на Земята. Има достатъчно учени, който го твърдят. Имало е и по-тежки временни промени в климата. Никой не може да е абсолютно сигурен в този момент коя от групите учени, ще се окаже права.

– Вие от години, като лична кауза, се занимавате с обучаването на млади хора, с повишаване на квалификацията им. Продължавате ли?

– Миналат седмица бях избран в настоятелството на „Тракийски университет“ новият ректор подава ръка на бизнеса и това е добра стъпка. Ще работим по проекти, обвързващи учебните програми с нуждите на бизнеса, по стажантски програми… Ще подкрепя група младежи с интересни идеи като им партнирам в организирана от тях конференция STARTUP EUROPE WEEK на 19 и 20 март – в европейската седмица на предприемачеството. Ще изнеса и лекция пред младите предприемачи. Винаги се радвам да бъда полезен на инициативните, умните, желаещите да се развиват.