Христо Иванов: ГЕРБ и БСП отказват да реформират прокуратурата

Раздели ли се новият Висш съдебен съвет (ВСС), преди да е започнал все още да работи, защо буксува процедурата по избор на председател на Върховния административен съд (ВАС) и какъв е пътят на съдебната реформа у нас – по тези и други теми Actualno.com разговаря с бившия правосъден министър и председател на партия „Да, България“, Христо Иванов, преди снощния Марш за европейско правосъдие.

[ad id=“225664″]

Какъв знак даде според Вас новия Висш съдебен съвет с избора на Боян Магдалинчев за представляващ кадровия орган?

Два знака даде новия ВСС. Единият е, че отново имаме мнозинство, което има намерение да крепи статуквото и да крепи липсата на реформа, защото господин Магдалинчев е дългогодишно лице на статуквото в съдебната власт. Вторият знак е, че те нямат достатъчно гласове. Те не успяха да съберат едно голямо мнозинство за неговия избор, достатъчно, за да го изберат него (Боян Магдалинчев – бел. ред.).

Защо забуксува процедурата за председател на Върховния административен съд (ВАС)?

Рано е да се каже. Очевидно е, че от съдийската колегия влезнаха достатъчно хора, които не са готови да си дават имената твърде евтино, както беше в предишния състав на ВСС, и това създава допълнителни затруднения за Цацаров и Колев (бел. ред. – досегашният председател на ВАС).

Смятате ли, че президентът Румен Радев като че ли не иска да се намесва много в темата и затова реши да оттегли подписа си под указа за назначаването на Георги Чолаков за председател на ВАС, за да върне процедурата на ВСС, а не за да се бори за „чиста съдебна система“?

За мен лично окончателната оценка на неговото действие ще зависи от мотивите, които има към указа. Той още не е публикуван, така че аз не мога да коментирам. Ако той (президентът – бел.ред.) просто е отказал да подпише указа на избрания председател, за да може той да бъде избран от следващия състав на ВСС, това е просто опит държавният глава да не си оцапа ръцете, като застава в една и съща редица с предишния състав на ВСС. Това обаче е крайно недостатъчно. Забележете, не беше направена реална проверка за етичните качества на кандидата.

[ad id=“225664″]

Умишлен акт ли беше това?

Абсолютно умишлено! Те (магистратите – бел. ред.) отказват да правят подобни проверки. Това е, така да се каже, червената нишка между множество скандали. ВСС в предишния му състав и в по-предишни състави отказва да проверява съмнения за корупционни или неетични действия. Това е „Цумгейт“, това са „Двете каки“, това е „Владимира Янева“ и т.н. Затова отказаха и в този случай. Искам да кажа, че това не е в интерес на самите кандидати. Всеки кандидат, за който имаш някакви въпросителни, но имаш отговори и можеш да си изчистиш името – само в рамките на такава процедура можеш да го направиш. Тоест, неизчистването на тези въпроси вреди както на общественото доверие, така и на авторитета на самите кандидати, които могат да си изчистят името по този начин.

Какви са ходовете сега? Знаем, че ВСС по процедура има няколко варианта. Трябва ли тя да стартира изцяло наново?

Да, без никакво съмнение процедурата трябва да започне от самото начало. Логиката е, че това е нов състав на ВСС. Тази процедура обслужва обществения интерес – членовете на ВСС да вземат информирано и мотивирано решение.

Даде ли новия ВСС сигнал за разделение още в самото си начало?

Разделението е абсолютно кодирано в поличическата обстановка. В България се борят силите на статуквото, които се опитват да удържат – да вземат колкото се може повече власт, за да се задържат на повърхността. Това е голямото разделение в нашето общество и това разделение се репликира във Висшия съдебен съвет. През лятото темата за реформата на прокуратурата беше много актуална, а политическите партии си разменяха непрекъснати обвинения по този въпрос.

В крайна сметка откъде според Вас трябва да започне тази реформа, тъй като със сигурност много хора останаха объркани за нейния смисъл?

Реформата трябва да започне от прокуратурата. Това, което правят БСП и ГЕРБ, е, че те отказват да реформират прокуратурата. И двата антикорупционни закона са всъщност техни привидни опити да се създаде привидност за реформа, без да се пипа прокуратурата. Общото между двата закона е, че те не касаят прокуратурата.

Имаме ли нужда от нов орган, които допълнително да се занимава с разследване на сигнали за корупционни практики?

На първо място има нужда от сериозна реформа на прокуратурата – това е органът, който се бори с корупцията. Ако това бъде решено политически, има поредица от реформи в останалите органи, които се занимават с превенция и с хигиенизиране на политическия терен, които трябва да се направят. Не бива да позволяваме дребни ремонти на второстепенни органи да скриват факта, че основният инструмент на държавата в борбата с корупцията е прокуратурата. Цитирам председателя на Венецианската комисия: „Прокуратурата в България не само не се бори с корупцията, тя е източник на корупция“. И в този смисъл, какво очаквате в заключенията на следващия мониторингов доклад на Брюксел? Очевидно е, че Европейската комисия е решила да оказва политически натиск за смекчаване на доклада. Уверен съм, че експертите ще си свършат работата, но това до каква степен хората от ЕНП ще съумеят да окажат въздействие върху заключенията на доклада, е нещо, което ще видим тепърва.

Интервю на Румен Скрински
актуално.ком