ХРОНИКА НА ВЪЗРАЖДАНЕ

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 35, 1991 г.
ХРОНИКА НА ВЪЗРАЖДАНЕ
Няма по-светъл прозорец и по-голяма мъдрост от училището. Ако човек не може да види светлината без знания, той не може да гледа с душата си. Не може да притежава най-яркото светило на земята. В Стара Загора неграмотността до началото на 19 век е била всеобща. Изключение прави православната църква, която открива първите училища в града, където се насаждат здравите корени на жива вяра в бога, в родната чест, в любовта към родния език. Обучението на децата става на славянски език в дома на енориашкия свещеник, но преди всичко във всяко едно българско кътче прокънтява зовът на Паисий Хилендарски, той като звън на камбана буди заспалите души и като бисери на извор измива лошото и поквареното, насаждано от поробителя. Подир време обучението на децата в Стара Загора започва да преминава в ръцете на миряни, като едновременно с обучението ги учили да упражняват различни занаяти. Такива учители са се явили в града през 1814 г. Децата биват обучавани на гръцки и църковно-славянски език. В 1815 г. родолюбецът отец Гьоко със собствени средства обучава на четмо и писмо десетина деца в дома си, а другите учители под влиянието на елинизма ги учили на гръцки. Елинското училище е добре уредено и образцово. такова се открива в града през 1819 г. Поради своята модерна предимственост децата започват да го посещават, като за съжаление забравят училището на отец Гьоко и най-вече неговата родолюбна саможертва. Започва да се насажда „великата“ идея /мегали идея/ на Гърция, т.е. счита се, че всичко хубаво в живота е дело на гръцката култура. Въпреки асимилаторската мисия на „мегали идея“ има и български огнища, които таят в себе си българското, звука и мелодията на езика. През 1821 г. се основава гръцката „Завера“ – организация за освобождение на християнието от турците. Влиянието на елинизма се засилва като нестихваща буря из цялата българска земя. Гърците отварят училища, но с цената да наложат елинския елемент в българското съзнание. Първенците на града открито проповядват тезата: „Пас ми елин варварос.“ /Всеки не грък е варварин./ А самият гръцки митрополит по онова време заповядва да се изхвърлят църковно-славянските книги от църквите и да се заменят с гръцки както в богослужението, така и в училището. През 1822 г. в града пристига един „гръцки“ учител, Иванчо Димитров, който проповядвал елинското учение и говорел на гръцки. Голяма част от децата наедно с техните родители започват да се гърчеят. Колкото и нелепо и тъжно да звучи за такива случаи на доброволно гърчеене, мнозинството по-бедни българи, именно източникът на неугасващите огнища, със силен роден дух, получават образованието си в „килинийните“ училища, които съществували от незапомнени времена, където се преподавали псалтир, евангелие, „святчето“ и „наустницата“. Елинското учение цели 15 години насажда в съзнанието на българина еленизма, защото проектираното за 1832 г. общинско училище не успява да се отвори поради разногласията на първенците, част от които поддържат елинското образование. Едва през 1841 г. се отваря това българско огнище на разпалване на национален български дух. Пръв учител става даскал Атанас Иванов, който обучава по Ланкастерската метода. Откриването на родното училище в Стара Загора допринася за пробуждането на българския народ към формирането на неговото чувство за националност. До 1857 г. в Стара Загора има 10 български училища, от които 8 основни: 4 мъжки и 4 девически, и 2 главни. Едно мъжко при храма „Св. Николай“ и едно девическо към храма „Св. Богородица“ с 23 учители. А през 1869 г. градските свещеници правят дарение от 40 000 гроша, от които се дават помощи на бедните ученици. Показателна е дейността на старозагорските църковни служители за онова време, които сеят просвета на чист български език със собствени средства и горещо желание. Два пъти годишно, на Коледа и на Великден, са се организирали сборове на учителите от Старозагорската кааза, където са се чели реферати и сказки. От 1833 до 1850 г. построеното при „Св. Николай“ училище било смесено. В същата 1850 г. се открива съседно на първото двуетажно училище, което има голям салон с 24 прозорци, но през време на Освободителната война е изгорено с всичките му пособия и книжа. Издаденият през 1839 г. Гюлхански Хатешириф прокламира някои права за християните. Българите още повече засилват своята борба за духовно освобождение. В Стара Загора през 1850 г. се отваря народно читалище по инициатива на учителя Тодор Шишков. Читалищната дейност се явява като втори разсадник на духовна и просветна светлина. Библиотеката на читалището разполага с 15 000 книги и 500 членове и с капитал от 12 000 гроша към 1877 г. Прогресивно нараства и броят на учениците в българските училища. От 720 ученици за 1853 г. до 1 070 за 1857 г., а две години по-късно техният брой достига 1 445 с 23 учители. Основава се и женското дружество „Майчина любов“ /1866 г./, чиято дейност е просветна и благотворителна. Едновременно с увеличаването на престижа на училищно-читателската дейност, навсякъде закипява борбата против гръцките владици. На 11 май 1860 г. старозагорци на свикан събор от свещеници, учители, първенци и енориаши публично се отричат от гръцкия митрополит. като факт за гръцката лукавщина говори заповедта на търновския митрополит Иларион Критски да бъдат погребани драгоценни български ръкописи, когато се подновяват основите на храма „Св. Богородица“ през 1837 г., а на следващата година самият владика нарежда да се изгорят книгите от търновската Патриаршеска библиотека, за да се разпали пещта на хлебаря. В унисон с развитието на просветата в града все повече се разгаря духът на българина за национално освобождение. В 1850 г. в метоха при храма „Св. Димитър“ пристига духовникът Василий от Карлово с племенника си Васил Иванов, който по време на службата пее с чуден глас „Херувикото“. По-късно бъдещият Левски дохожда в Стара Загора и създава революционни комитети, които да подготвят освобождението на България. Църквата и училището в родния град извисяват нашата духовна и политическа независимост, явявайки се като нравствена и икономическа опора за будния българин, който никак не остава равнодушен към собствената си съдба, така както и към съдбините на своите съотечественици и бъдещето на родината.
Илия ТЕНЕВ