Хуан Балестеро, който прекоси океана, за да е с родителите си по време на пандемията

Хуан Мануел Балестеро

Когато на 20 март правителството в Аржентина въвежда задължителна карантина заради пандемията с коронавирус, Хуан Мануел Балестеро е на хиляди километри от дома, на португалския архипелаг Мадейра. Родната му страна, където живеят двамата му възрастни родители, въвежда едни от най-стриктните мерки по света, включително и пълна забрана върху пътническите международни полети до 1 септември.

Затова Балестеро взима спестените си 200 евро и отплава през океана към Аржентина на малката си платноходка. След 85 дни на яхтата и много премеждия, той пристига в родния си град Мар дел Плата на 17 юни, където в момента изчаква да изтече 15 дневната му карантина преди да може да види родителите си.

„Не исках да остана като един страхливец на остров, където почти няма случаи. Исках да направя всичко възможно да се прибера. Най-важното нещо за мен беше да съм със семейството си“, казва Балестеро в интервю за Ню Йорк Таймс.

Баща му Карлос Балестеро навършва 90 години на 15 май, докато синът му все още е в открито море. Майка му Нилда Гомес е на 82 години и е знаела, че няма смисъл да се опитва да откаже детето си от опасното пътуване.

„Несигурността от това да не знаем къде е той за около 50 дни беше много тежка. Но ние нямахме съмнения, че ще се появи жив и здрав“, казват родителите.

Да прекосиш Атлантическия океан с яхта е сериозно предизвикателство, а да го направиш по време на пандемия носи допълнителни усложнения.

На 12 април властите в Кабо Верде не му позволяват да акостира, за да зареди с храна и гориво. Въпреки това той продължава плаването си на запад, разчитайки основно на вятъра, за да стигне до Аржентина.

Най-опасният момент е бил, когато лодката му от фибростъкло е била преобърната от огромни вълни на 150 мили от брега на Бразилия, разказва той пред Асошиейтед прес. Можел е да загуби мачтата си, когато една вълна се е разбила в нея.

Хуан Балестеро (ляво) заедно с брат си и баща си

Мореплаването е семейна традиция в семейство Балестеро. Бащата на Хуан започва да го взима по рибарските кораби, на които е бил капитан, още на 3-годишна възраст. На 18 години започва работа като рибар в Патагония и оттогава рядко е бил на сушата.

Казва, че е прекарал по-голямата част от живота си в плаване. Живял и работил е във Венецуела, Шри Ланка, Бали, Хавай, Коста Рика, Бразилия, Аляска и Испания. Бил е част от екип от океанолози, които се грижели за морски костенурки. Работел е като екипаж по туристически кораби и частни яхти.

Купува си лодката през 2017 г. и я кръщава на морската птица морелетник. Надява се с нея да обиколи света.

„Не ме беше страх, но имаше много неясноти. Беше много странно да плавам по време на пандемия, а цялото човечество да се разтриса около мен“, казва Балестеро.

Мореплавателят смята, че вече е прекарал предостатъчно време на вода и планира да остане на сушата в къщата си близо до дома на родителите си през следващите няколко месеца.

„Ще си засадя градинка и ще си купя 3 пилета. Ще прекарам зимата тук близо до родителите ми. Искам да съм с тях“, зарича се той.

Теодора БЪРЗАКОВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.