Categories: Свободна Европа

Художникът Греди Асса и любовта му към мълчаливото изкуство

Неговата мечта се заражда в една текстилна фабрика, когато е едва на пет. Тогава той все още не знае колко опита ще му трябват, за да се превърне в един от най-утвърдените съвременни български художници днес.

Става дума за живописеца Греди Асса, който в петък открива изложбата си „През годините“ с свои знакови картини, създадени от 80-те до днес. Домакин на събитието е галерия „Нирвана“, а в изложбата участва и неговата дъщеря Ина Асса със свои шалове.

На пръв поглед може би изглежда сякаш няма връзка между живописната картина и текстилен аксесоар. В живота на големият български художник обаче двете са преплетени отрано. Асса е роден в Плевен през 1954 г., като по това време майка му работи като дизайнер във фабрика за текстилен трикотаж.

„Първата картина, която нарисувах, когато бях на 5 години, нарисувах с нея върху едно платно, намазано с туткал“, казва Асса пред списание „Пирон“. „Дълги години в моделиерната… Чувството ми за рисуване, за цвят, за линия, за пространство, съм придобил чрез нея“, добавя той. А от баща си получава „трудолюбието, амбицията, целта“.

Асса описва баща си като трудолюбив и свободолюбив човек. Роден в Турция и с еврейски корени, той прекарва младите си години в Истанбул, Одрин, Стара Загора. След това се озовава в Казанлък, откъдето го изселват в трудов лагер в Плевен по време на Втората световна война. След това започва работа, тъй като не му е разрешено да завърши висше образование. „Това е за моите родители“, казва Асса. И ги описва като „изключителни“.

От дете артистът мечтае да учи в художествена гимназия, но родителите му се притесняват да го оставят сам в София. Затова той попива нови техники от свои приятели, с които се връщат за лятото именно от такива гимназии. „Те ми показваха какво са рисували. Аз бях толкова слисан. Тая обработка на молива, етюдите, които ми показваха, там рисуваха гипс, глава. И после, за мен беше наистина предизвикателство“, спомня си художникът.

Продължава да рисува упорито в казармата и когато е приет като студент по зъботехника в София, започва редовни уроци по рисуване и ежегодни опити да влезе в художествена академия. На третата година е приет в Търново, където през 1981 г. завършва специалност стенопис в класа на проф. Никола Гелов.

По-късно заедно със свои приятели художници, сред които и Недко Солаков, основава групата „Градът“. „Може би първата авангардна група, в която сами си показвахме проектите, етюдите, начина на мислене за даден проект, обсъждахме го, сами със себе си като критици. Разпределяхме приходите и на другите. Много се обичахме. И по един особен начин смалявахме нашето его, за да може всичко да върви. Бяхме канени в Испания, Англия, Австрия – къде ли не правехме изложби… Живеехме в еуфория“, казва Асса пред „Пирон“

През 1989 г. членовете на групата основават своя едноименна галерия, която е и първата българска частна галерия, управлявана от художници. Галерията организира първата изложба в София на плакати на Христо Явашев-Кристо.

В момента Асса работи в Националната художествена академия, където е професор и ръководител на катедра „Мода“, а в периода 2000 – 2004 г. е заместник-ректор. В същия период е и заместник-председател на Фонд „Култура“ към Министерството на културата. Бил е и изпълнителен директор на Национален дарителски фонд „13 века България“.

Греди Асса е правил самостоятелни изложби в редица държави, сред които Великобритания, Германия, Люксембург, САЩ, Южна Корея, Франция, Швеция и др. Участвал е и в много други колективни изложби.

Но пред БНР споделя, че се чувства най-добре именно в България със своите колеги художници. „Тъй като владеенето на този занаят, колкото и да е мълчалив, той винаги дава възможност да правиш среща и да разговаряш по един особено мълчалив начин“.

Arhiv