Цветанов посурна чергата на Борисов

Америка се разпореди – край на Борисов и ГЕРБ. Коя империя ни е прибрала пак?

ГЕРБ си отива по заръка на Америка. Може би в съдружие с Русия.

Елена ДЮЛГЕРОВА

Измислената от разни големи братя партия ГЕРБ си отива. Поредицата публикации в „Свободна Европа“ едва ли случайно съвпадат с пребиваването на Цветан Цветанов, забит като електрически стълб до Борисов („верен нему другар и съратник“). Край с другаря и съратника. Дали това е сговор между Тръмп и Путин – и двамата имперски владетели, аз не знам. Първият – случайник поради изчерпване на предишния модел, като нашия Първанов преди години. Вторият – Русия го иска и той знае как, каквото и да означава това.

Събитията поразително точно се нанизват.

И все възобновената „Свободна Европа“ (защо ли, се питаха мнозина – сега знаят), финансирана от Щатите, „Свободна Европа“ показва факт след факт.

Оказва се, че без никаква видима нужда „Свободна Европа“ бе върната в България. Не се чу нищо особено, докато не отекнаха публикациите с апартаментите.

Няма как да е случайно. Или може би е случайно, аз не знам, следя какво се случва, само толкова.

Както стана ясно, който е трябвало да знае за сделките на Цветанов, Цачева, Кумицата, Рашидов и кой да знае още кой, чудесно са били информирани какво се случва.

Борисов едва ли не е знаел. Зает е бил, пропуснал. Сега ще плаща, няма как.

Оказа се, че „Артекс“ е зависима от тази власт – затова и написа предълго обяснение колко са „редни“ нещата там.

Документи показват каква галимация е – и с документите, и с неочакваната суматоха.

Нима Борисов никога не е чувал за „Артекс“, която строи уникални сгради в центровете на столицата и по-нататък да става, каквото ще.

Утре Борисов ще каже ли нещо, освен че приема оставки, които самият той е заръчал? Цветанов какво ще каже, като се върне от Америка? Там вече са му казали какво го чака – някак си по дипломатически.

Отива си ГЕРБ, отива си. Отдавна си мечтаех за това, с роднини се скарах.

Сега се питам кой ще я смени, коя империя ни е прибрала пак.

Елена Дюлгерова

Усмивката, която изпращаш, се връща обратно при теб.