Тежки са първите години на Цветана Пиронкова в тениса. Семейството на пловдивчанката няма нужните пари, за да покрива разходите й, свързани с пътувания из целия свят. „Спях по гарите“, спомня си Пиронкова.
„Нощувала съм и в девически училищата, където е почти безплатно. Играех на турнири само в радиус от 800 километра от България. За всички състезания съм пътувала с кола. Нямахме пари за самолет. Автомобила го товарехме с храна, която да ни стигне за няколко дни. Беше много трудно. Никога не ми е минавало през ум да спра с тениса. Знаех, че един ден ще успея“, казва бившата ракета номер 1 на България.
Бащата на Цвети предприема нещо иновативно в името на успеха на дъщеря си. Тъй като юношеските състезания не носят никакви приходи, Пиронкова не играе в турнири с връстнички. Пуска се директно при жените. „С лишения на моето семейство успях да пробия в професионалния тенис. Когато татко разкриваше плановете си за мен пред хората, те се смееха. Мислеха, че сме луди. Тенисът бил скъп спорт и нямало как да се пробие в него без сериозни финанси. На първия си турнир в професионалния тенис Пиронкова достига до финала. А на третия вече държи трофей в ръцете си. Намира се под номер 555 в световната ранглиста. С парите от наградни фондове Цвети може да си позволи да участва в повече турнири. „Ако печелех пари, отивах на следващия турнир. Ако губех, чакахме някой в близост, където разходите са по-малко“, спомня си Цвети. Големият пробив за Пиронкова идва през 2005 година. Цвети е на 17 и получава първата си покана за голям турнир. Състезанието се провежда в Истанбул. Пиронкова преминава през квалификациите и стига чак до полуфинала. В спор за влизане във финала българката се изправя срещу американската легенда Винъс Уилямс.
„Участничките в турнира ги бях гледала само по телевизията. А ето че още като хлапе се изправих срещу тях. Преди мача с Винъс не мигнах. Много се вълнувах. Това се отрази на играта ми. Загубих доста бързо“, признава Цвети. Въпреки трудните години в началото на кариерата си Пиронкова успява да пробие и да остави следа в женския роден тенис. Цвети е първата българка, играла на полуфинал на свещена трева „Уимбълдън“. Достига до номер 31 в световната ранглиста, пише „България Днес“. Днес Цвети е далеч от тениса. Преди година и половина тя роди първата си рожба. Синът на Цвети носи името Александър. Бебето е плод на любовта на Цвети с мъжа й Михаил Мирчев. „Не знам дали отново ще играя тенис на високо ниво. Не съм в добра физическа форма. Имам собствен бранд, който развивам със съпруга ми. Гледам и сина си. Не ми остава време за тренировки. Играя тенис само за удоволствие. Все още не съм решила дали да кажа „стоп“, добави Цвети.
