Централните банки рискуват своята независимост

Снимка: Bloomberg

Централни банкери и журналисти ще се съберат за виртуалната конференция Джаксън Хоул в четвъртък. Дневният им ред ще бъде широк. Бъдещият път на количественото облекчаване (QE), здравето на трудовия пазар и други важни монетарни и регулаторни въпроси ще заемат централно място. Но също така можем да очакваме изявления по въпроси, считани някога за сфера на избираните политици, включително изменението на климата, расовата справедливост и неравенството, пишат за Bloomberg Мървин Кинг, гуверньор на Английската централна банка (АЦБ) в периода 2003-2013 г., и Дан Кац, старши съветник в Министерството на финансите на САЩ в периода 2019-2021 г.

Появата на коментари на централните банка по горещи политически въпроси е значително отклонение от практиката само едно поколение назад. Централните банкери, живели през 70-те години, си спомнят високата и нестабилна инфлация. Те смятат независимостта за насъщна за способността на централните банки да поддържат икономическа стабилност. И тази автономия върви ръка за ръка с ясни цели и мандати, като например целите за инфлацията.

Глобалната финансова криза и нейните последици значително разшириха ролята на централните банки. Мащабните покупки на активи (QE) надхвърлиха създаването на пари и се разшириха до разпределение на кредита чрез закупуване на не-федерални държавни инструменти и частни задължения като корпоративни облигации.

А мащабът на създаване на пари неизбежно създаде политически интерес за неговото продължаване. Общият размер на активите, закупени в рамките на QE, сега възлиза на 30% от брутния вътрешен продукт в САЩ и 40% във Великобритания. Въвеждането на бъдещи насоки насърчава мнението, че централните банки могат да предскажат бъдещия път на икономиката, вместо да реагират на данните в момента, когато излизат.

На фона на широкото разочарование от неспособността на избраните политици да се справят с критичните проблеми на днешния ден, влиятелни гласове – включително политици, икономически светила и широката общественост – все по-често призоваваха централните банки да се намесят. Централните банки се превърнаха в „единствения регулатор”.

Централните банкери реагираха охотно, навлизайки на политическата арена. Това започна най-вече с изменението на климата и формирането на Мрежата за екологизиране на финансовата система (NGFS). Но не спря дотам. Сега ръководителите на централните банки се занимават с широк спектър от политически въпроси – от расова справедливост до неравенство, от образование до обществено здраве.

Това са сериозни предизвикателства пред нашите общества. Но тежестта на даден въпрос не е единственият, нито дори най-важният критерий за участие на централната банка. Някои от проблемите на обществото изискват монетарен отговор, но повечето – не.

Вярно е, че много от новите въпроси, привличащи вниманието на централните банки, имат икономически проявления. Ясно е, че замърсяването и неговите ефекти, включително климатичните промени и намаляващото биоразнообразие, ще засегнат икономиката. Но опитите да се включат тези въпроси в областта на паричната политика изискват твърде много от централните банки.

В свят на радикална несигурност техните икономисти имат затруднения дори с традиционните си отговорности за икономическо прогнозиране. Неотдавнашното ускоряване на инфлацията, след десетилетие на неизпълнение на целта за нея, сочи необходимостта от по-голямо смирение.

източник https://www.investor.bg/…………