Ромски театър „Лозенец“ на представление в старозагорското Спешно отделение

Наложи ми се да потърся помощ в Спешното отделение на Стара Загора наскоро. Отидох вечерта и трябваше да остана там доста време. Към 22 часа голямата външна врата на залата се отвори рязко и вътре драматично влязоха двама мъже, носейки на ръце млада жена – доста добре сложена. Тя видимо им тежеше и те направо я хвърлиха на едно свободно легло. И нали се сещате, че това не е моето ежедневие – притеснено се загледах какво се случва.

[ad id=“225664″]

Уточнявам – и тримата бяха от малцинствата. Дежурният медицински екип пое момичето, което се оказа на 16 и лежеше неадекватно, със силно изкривена настрани глава, а цялото му тяло се тресеше в конвулсии. Придружителите не дадоха никакво обяснение, а се изчесаха навън яко дим. Фелдшерът започна да я разпитва, но тя не даваше знак, че дори чува. Учудих се, че никой от медиците не беше притеснен ни най-малко. Момичето само въртеше очи като полудяло, но не си обръщаше главата. Продължаваше да не отговаря.

След 10-ина минути фелдшерът напръска лицето ѝ с вода и продължи с въпросите. Сякаш като с магическа пръчка младата циганка се окори, след като разбра, че номерата ѝ не минават, тялото ѝ спря да трепери, каза си името, но продължаваше да изглежда замаяна. Целият ступор, който имитираше, излетя за секунди. Попитаха я какво е пушила, а тя след дълго шикалкавене отговори : „Кинг“
– А бе, ти че не си пушила „Кинг“ е повече от ясно, ама кажи какво?
– Ми не знам – продължи да върти надебелял език младата циганка.

[ad id=“225664″]

В този момент, пак с гръм и трясък, в залата влетя циганин на около 45-50 години. Лекарят едва го избута до вратата и там започна люта разправия. Дежурният доктор беше млад човек, но му свалям шапка как се справи със ситуацията. Ще ви предам диалога накратко.
– Излез и изчакай навън, имаме два спешни случая!
– Няма да чакам, какво му е на момичето ми?
– Наблюдаваме я, спокойно, няма нищо притеснително.
– Бе не ми обяснявай ти на мен! Ти деца имаш ли?
– Нямам, но това не значи, че не си върша работата.
– Като имаш деца, тогава ще ме разбереш.
Всичко това се разигра с много театър, с дърпане на дрехи и т.н. Младият лекар се справи учудващо бързо и с респект. Явно подобни случки са ежедневие при тях.

[ad id=“237001″]

На всички в отделението вече беше ясно, че циганката се е напушила здраво с трева и понеже „Лозенец“ е близо, колко му е да я хвърлят отгоре до болницата.

На излизане, пред входа бяха насядали тумбата мургави „братя“: „бащата“ и още 4-ма придружители. Едната медицинска сестра излезе с мен навън да им поиска данните на момичето, за да я запишат в дневника си. Оказа се, че никой нищо не знае. „Бащата“ не бил баща ѝ, а другите едва ли не за първи път я виждат. Но пък си изпълниха драматичните роли перфектно.

Който не е в час, като мен, просто им вярва, докато остане тотално излъган за каквото и да било. А на тези, които се сблъскват ежедневно с циганското театралничене, никак не им завиждам.