Цигуларят Георги Калайджиев и пътят му от ромското гето до световната сцена

В края на 40-те в ромския квартал „Надежда“ в Сливен се ражда едно момче, което няколко десетилетия по-късно ще обиколи световните сцени с камерния оркестър „Софийски солисти“.

След като е изградил успешна кариера, цигуларят Георги Калайджиев се завръща в същия квартал, за да предаде знанията си на стотици други деца от малцинствени групи. Преди дни стана ясно, че четири от тези деца ще имат честта да свирят на една сцена с Парижката филхармония на 26 февруари.

Става дума за негови ученици по проекта „Музиката вместо улицата“, който той създава през 2008. Калайджиев започва да преподава в гаража на сестра си в „Надежда“, като с годините школата се разраства и през нея минават близо 300 деца.

Те получават уроци по най-различни инструменти, сред които виолончело, цигулка, китара, пиано, като освен тях имат възможност да изучават и солфеж и история на музиката. Това им помага да влязат в редица музикални училища в страната, а после и в музикалната академия в София.

Любовта на майстор Калайджиев към цигулката се заражда, когато като невръстно дете гледа баща си как свири. „Аз съм прегръщал краката му и съм казвал „дай ми цигулката, и аз мога това да го направя“. И съм вземал цигулката и съм скърцал“, казва музикантът пред БНТ.

Когато осъзнава, че е от ромски произход, той трудно осмисля този факт. „Това ми костваше много години да го абсорбирам, но сега за мен е нещо съвсем естествено“, добавя Калайджиев.

Семейството е бедно, бащата не успява да завърши консерватория, затова прави всичко възможно синът му да успее. Талантът на малкия музикант се отплаща, когато получава общинска стипендия „Добри Чинтулов“. С помощта на нея той учи 4 години в музикално училище в Бургас, където е сред най-прилежните ученици. След това е приет в консерваторията в София, а по-късно специализира в Будапеща.

След като се връща в България, е поканен в „Софийски солисти“, където бързо става концертмайстор. С тях обикаля и свири на най-различни места по света.

През 1993 получава възможността да стане концертмайстор на Филхармоничния оркестър в Гисен, Германия. Калайджиев си спечелва почитатели в страната, някои от които по-късно финансират с дарения „Музиката вместо улицата“. Той често кани свои приятели в родния си град, а със свои колеги е изнасял и концерти там.

В Германия той се запознава и със съпругата си Мария, с която имат двама сина. Когато бащата на Мария почива, семейството намира плик с пари, които приживе е заделял за „бедни деца“. Така се ражда идеята за проекта в Сливен.

От 2014 Калайджиев е почетен гражданин на града, а през 2019 получава престижната награда за изкуство „Добри Чинтулов“.