Categories: Свободна Европа

„Частен град Доспат“. Как протести в малка родопска община стигнаха до София

Малко след табелката за входа на града ни посреща бензиностанция. Тя е собственост на съпругата на кмета. В центъра – супермаркет със същото име като бензиностанцията, хотел, хубав ресторант – също на семейството на кмета.

Ако тръгнеш по улицата към язовира, бързо стигаш до къщи за гости – собственост на роднини на кмета. По-нататък, на края на града, е бетоновият възел – и той собственост на семейството на кмета.

Намираме се в Доспат, малък град в Родопите.

„Доспат е частен град, защото една огромна част от икономиката се държи от фирмите на кмета, на семейството на кмета. Нищо без негово съгласие не се случва тука“, казва Владимир Делиев.

Той е един от тези, които от години обвиняват в злоупотреби кмета Елин Радев от ГЕРБ.

На последните местни избори през 2023 г. Делиев беше подкрепен от местна коалиция между ПП-ДБ и ИТН, като стана единственият конкурент на Радев за кметския пост.

Сега Делиев е общински съветник. По думите му проблемът в Доспат не е просто в това, че голяма част от бизнесите в града са в ръцете на семейството на Радев, а че кметът използва служебното си положение, за да облагодетелства тези бизнеси на роднините си.

„В последните години 80% от обществените средства, с които разполага община Доспат, се инвестират за облагородяване на имоти, в които [кметът Радев] има инвестиционни намерения или за вече реализирани такива“, казва Делиев.

Но това не е всичко. От години се чуват и твърдения, че Радев използва властта си, за да преследва всеки, който го разкритикува или му е конкурент – в политиката или търговията.

През юни около 15 души от общината участваха с имената и лицата си във видео, в което обвиниха кмета в наказателни акции срещу тях. Те казаха, че основното му оръжие е просто, но ефективно – кметът изпраща проверки в имотите на опонентите си, които завършват със заповеди за премахване на незаконно строителство.

Въпреки че хората обжалват и в много от случаите съдът вече е отменил заповедите, общината издава повторни такива.

Кметът има властта да изкара „законното – незаконно, а незаконното да се узакони или прикрие“, казва друг от засегнатите му опоненти – Александър Василев.

Пред Свободна Европа обаче Елин Радев отрече всички обвинения. Проверки на прокуратурата и антикорупционната комисия също не откриват нередности.

С това случаят на Доспат би бил просто поредният на малка община в България, в която жители се оплакват, че са поставени в положение на „феодална“ зависимост, а институциите не виждат проблеми.

Доспат обаче е рядък пример. В края на юни в града беше организиран протест. Малък брой хора се събраха пред сградата на общината с искания за оставка на кмета. Сега техният протест се мести в София. В четвъртък те се събират пред сградата на Народното събрание.

„Защото нещата, които се случват тук и срещу които ние се възпротивяваме, се случват на много места. В почти всички малки общини е така“, казва Делиев.

Затова и по думите му целта на протеста не е да настоява за промени само в неговото родно място, а да поиска „моделът Доспат“ да бъде разрушен в цялата страна.

Кой е кметът

Кметът на община Доспат Елин Радев е в политиката от 2007 г., когато за първи път става общински съветник от ГЕРБ. При следващия мандат вече е председател на Общинския съвет, а през 2015 г. печели изборите за кмет, като тогава е подкрепен и от ДПС.

Печели отново и през 2019 г., и през 2023 г. Между 2019 и 2023 г. дори управлява с Общински съвет, който е 100% съставен от представители на собствената му партия ГЕРБ.

През годините името на кмета Радев е свързвано с различни обвинения. През 2022 г., например, разследване на бТВ показа, че фирми, близки до него, печелят търгове за дървесина без наддаване.

Тогава самият Радев каза, че няма общо с фирмата на съпругата си и отрече твърденията.

Жители на общината обаче продължават да подават различни сигнали срещу него, като го обвиняват в конфликт на интереси. Едно от твърденията е свързано с бетоновъзела в Доспат, пак собственост на семейната фирма – „Вева груп“.

Според обвиненията именно този възел е избран за основен доставчик на бетон и инертни материали за нуждите на общинско предприятие. През януари тази година обаче Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) се произнесе, че няма такива данни.

Комисията не откри данни за нередности и по другите обвинения в конфликт на интереси срещу Радев.

Улица „Крайбрежна“

Една от историите е свързана с голяма обществена поръчка в общината от последните години – тази за изграждането на нова улица край брега на язовир Доспат. Според кмета тя е „единствената алтернатива, с която може да се развие туризъм в общината“.

Комплекс „Оазис“ и улица „Крайбрежна“ под него

Владимир Делиев обаче твърди, че улицата е пример за конфликт на интереси. По думите му тя обслужва преди всичко къщите за гости „Оазис“, които са собственост на роднини на кмета. Радев обаче казва, че там има още десетки имоти, а „инвеститорският интерес е голям“.

Цената за изграждането ѝ е 5 616 929 лева с ДДС, като договорът е само за около половината отсечка от пътя – 1285 метра, показва справка в регистъра на обществените поръчки.

За да я изплати, община Доспат поема дългосрочен дълг в размер от над 2 млн. лева., въпреки че и тогава, и сега има сериозни просрочени задължения. По данни на министерството на финансите тя неизменно през последните години е сред общините в България с най-сериозни финансови затруднения.

Към края на 2021 г. общината има отрицателно бюджетно салдо по бюджета си в размер от -1 028 176 лева. Към края на 2023 г. тази стойност е вече -2 352 096 лева.

Заповеди, които стават оръжие

Затова и през 2022 г. Владимир Делиев критикува идеята общината да поеме нов голям дългосрочен дълг.

Заедно със съмишленици той основава гражданското „Обединение за бъдещето на община Доспат“, което има за цел да даде гласност на жителите на родопската община и техните критики към сегашното управление.

Първата критична публикация на обединението във Фейсбук е именно за плановете за нов дългосрочен дълг. Само два дни след публикуването ѝ обаче бащата на Делиев получава писмо от кмета, че негови имоти ще бъдат инспектирани за незаконно строителство.

Следват проверки. Идва решение, че части от постройките са незаконни, после заповеди за събаряне, още инспекции и в имоти на самия Делиев, които също завършват със заповеди за премахване.

Делиев ги обжалва, съдът ги отменя, но въпреки това кметът повторно издава актове за премахване. Съдът отменя и тях, като установява, че незаконно строителство няма.

Според Делиев именно проверките за незаконни строежи са основният инструмент за натиск на Радев. Той казва, че става дума за целенасочени наказателни акции заради политически позиции.

Първите обвинения, че Радев упражнява избирателно своите служебни правомощия, за да притиска опоненти, всъщност са още от 2015 г. Тогава той за първи път става кмет, като побеждава кандидата на Реформаторския блок Евтим Мутафов.

Веднага след встъпването в длъжност на Радев, общината под негово ръководство започва проверки във всевъзможни имоти на неговия опонент. Впоследствие подпорна стена на Мутафов е разрушена, въпреки че той представя документи, че към този момент все още обжалва заповедта за събаряне.

„Феодал, който показва сила“

Близо десет години по-късно ситуацията изглежда подобно. През май след заповед на общината беше разрушена постройка в местното село Любча. Наследник на имота е Тефик Илязов, който казва, че причината за случилото се са неговите политически пристрастия.

По думите му преди парламентарните избори той е бил предупреден от кмета, че документите за узаконяване на постройката ще се уредят само ако се откаже да бъде застъпник на ИТН на изборите. Илязов първоначално се съгласява, но впоследствие подава жалба за оказан натиск. След това идва и заповедта за събаряне.

„Това е показност на сила срещу всеки, който дръзне да изрази различно мнение“, коментира впоследствие бившият депутат от ПП-ДБ Михал Камбарев. По-рано в община Доспат формацията се обедини в местна коалиция с ИТН и успя да излъчи четирима общински съветници, сред които е и Владимир Делиев.

По думите на Камбарев в случая става дума за „феодал, който показва сила“.

Обвиненията в кражба на вода

Друг пример, който също говори за избирателно показване на сила, е този на Цанко Карталов, който също е сред опонентите на кмета, получили заповеди за премахване на незаконно строителство.

В неговия случай в началото на юни беше разрушена пристройка към къщата му, въпреки че собственикът обжалва заповедта.

По думите на Карталов, който е ръководител на местното ВиК дружество, атаките срещу него са ескалирали, след като той разкрива кражба на питейна вода от бетоновия възел на семейството на кмета.

При една авария през 2022 г. Карталов установява, че фирмата използва питейна вода, за да бърка бетона си. Радев отрече това да е така.

От Окръжната прокуратура в Смолян казаха за Свободна Европа, че в случая действително е установено престъпление, но извършителят му още не е разкрит. Две години по-късно разследването продължава.

На последните избори на 9 юни Карталов се кандидатира за депутат от ПП. По думите му проверките на общината в негови имоти не са нищо друго освен „тормоз“ срещу опонент.

„Неговият метод е такъв – на сплашване на всички“, казва Карталов.

„Искаме си свободата“

Пред Свободна Европа обаче кметът отрече многократно всички обвинения. Той казва, че недоволството срещу него се държи единствено на действията му срещу „незаконното строителство“.

„Аз си изпълнявам законовите задължения. Просто няма как да не ги изпълня“, посочи той.

„Единствените 10-15 човека, които са с незаконните строителства, те са недоволни и те вдигат шум и още малко ще се изкарат, че са жертви“, добави Радев.

От неговата партия ГЕРБ не отговориха на въпросите на Свободна Европа. Последно в края на юни прокуратурата в Смолян приключи и проверката, която тя правеше по сигнал на БСП за натиск и репресии, извършвани от Радев. Според проверката няма такива данни.

Критиците на кмета в общината обаче казват, че институциите си затварят очите.

„Тук е по-зле от Северна Корея“, казва Карталов. „В това село е имало и [политика на насилствена асимилация, наречена] „Възродителен процес“. Нямало е толкова тормоз, нищо че е имало престрелки, стреляне по хора, но това, което е в момента, го няма никъде“, добавя той.

По думите му хората ще продължават да протестират, макар и броят им да е малък заради страха на повечето жители.

„Искаме си свободата“, казва той.

Arhiv