Частен случай

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 87, 1990 г.
ЧАСТЕН СЛУЧАЙ
Ще кажете нищо особено. Най-обикновена история, позната до втръсване, като стар шлагер: директор освобождава от работа подчинения си, който при това е назначен на хонорар за срок от една година. Нищо незаконно – днес безработицата се увеличава в геометрична прогресия.
И така – директорката на Пионерския дом, преименуван сега в Център за работа с деца, не подновява договора с Теньо Минчев, ръководител на танцовия състав при детския ансамбъл за народни песни и танци. този случай нямаше да излезе извън кабинета на директорката, ако не бяха децата и техните родители, които остро възразяват: пишат писмо в подкрепа на Минчев, адресират го до няколко ведомства, синдикатите, до в. „Септември“ и то подкрепят с петдесет подписа. Директорката отказва да се вслуша в протеста на родителите: за нея случаят бил приключен и не смятала за необходимо да дава никакви обяснения. кого ще освобождава, си било нейна работа. Но родителите упорстват и търсят съдействието на ОбНС и ОбСДР. Най-сетне две техни представителки – Радост Георгиева и Ренета Димитрова, решават да осъществят среща на родителите с директорката, педагогическия съвет, ръководителя на ансамбъла Иван Желязков. Но без Минчев. Теньо Минчев е завършил школата за художествени ръководители в Пловдив, специалност народни танци. От шест години води детския танцов състав на ансамбъла „Тракийче“ към ДНА, където работят съвместно с Иван Желязков. Именно по препоръка на Желязков, Минчев започва работа с децата и в Пионерския дом, където за година успява да сформира танцов състав, който участвува в две телевизионни предавания: „Звънче“ и „Наслука“. А с „Тракийче“ Минчев два пъти става лауреат на републикански фестивали за художествена самодейност и за две години изнася 172 концерта. С децата от Пионерския дом репетира пет дни от седмицата – сутрин и следобед по два часа и прави седмично три вечерни репетиции. За този труд до края на 1989 г. получава месечно възнаграждение 160 лв., а след тази дата – по 79 лв. на месец. Но точно със сметки за скромните месечни доходи на хореографа започна словото си пред родителите директорката Тодорова. Работел на две места (сякаш със 70 лв. може да се изхранва семейство) бил довел от Пионерския дом деца от ансамбъл „Тракийче“ (като чели това е забранено със закон). Вярно, грижел се за децата, всеотдаен бил, но те, Центърът, за „майчини грижи“ не плащат. Върху хореографа директорката с лека ръка хвърля едно от най-трудно доказуемите, но затова пък най-лесни за компрометиране на личността обвинения: идвал пийнал на работа. Нещо, което родителите оспорват. Но тя, директорката, която нито веднъж не е стъпила в час на Минчев, вече има изградено мнение по този въпрос. Казали й, че са го виждали да идва в това състояние на някои от репетициите на ансамбъла в ДНА, а „щом като на едното място пие, не може да не пие и на другото“ – е логичното заключение на Тодорова. И започва да реди фактите на обвинението в тази посока, като постепенно към тях се добавя и оценка за професионалните му качества, сформирана пак по същия път – речено, казано, дочуто и пр. Учителка от детска градина (цитира се името й) била й казала по телефона: „Минчев работи добре с децата, но няма въображение като хореограф“. Директорката на центъра за художествена самодейност й била рекла: „Той няма стойност като специалист“. Учителка от Пето основно училище (пак се цитира име) казала: „За какво ти е Минчев“. Бившият драматург на Кукления театър бил и подхвърлил: „На Минчев не му е мястото при вас“. Към това се цитира и едно анонимно телефонно обаждане. Единствената оценка за професионалните качества на Минчев, дадена от специалист, която Тодорова цитира, е на Наньо Димитров, ръководител на също такъв детски ансамбъл към ЦХС. И отново, според Тодорова оценката е негативна. Но Димитров, когото набързо запознавам със случая, е възмутен от това, че Тодорова е злоупотребила с името му. Той никога не е давал каквито и да било квалификации за работата на Минчев. А какво е мнението му, все пак? „Изключително трудолюбив. Притежава голяма способност да работи с деца“. Това мнение споделя и другият експерт, с когото се свързвам – Венелин Кръстев, ръководител на детския ансамбъл за народни песни и танци „Загорче“. „Работлив, находчив, добър организатор, има усет за работа с деца“. Родителите, разбира се, не се поддават на изложените от директорката аргументи. „Ние не искаме децата ни да станат професионални танцьори. Искаме да ги възпитаваме чрез фолклор. Минчев успя да запали децата.“ Особено деликатно е положението на г-н Иван Желязков, прекият началник на Минчев. той очевидно е поставен между чука и наковалнята. Опитва се да бъде обективен, което означава, че няма в какво да обвини Минчев. (Та нали сътрудничат от години в ДНА, та нали толкова го е препоръчвал и довел в Пионерския дом, та нали с него са създали ансамбъла). Същевременно той се старае да угоди на директорката, която несъмнено е успяла да вдъхне страх в подчинените си и да изгради взаимоотношенията си с тях на принципа: „Който не споделя моето мнение, е против мен“. Затова другите две нейни подчинени се надпреварват да чернят Минчев, за да й угодят. Странно. Откъде идва това ожесточение срещу хореографа? С какво е предизвикал гнева на директорката? Свади между тях не е имало, нито някакви признаци на конфронтация. Минчев е от тези безшумни, ненатрапчиви и деликатни хора, които скромно и тихо си вършат работата. Какво има тогава, още повече, че от работата му са доволни децата и родителите? Коя е причината. Дали е затворена единствено между стените на Пионерския дом, или излиза извън него? Дали се дължи на характера на директорката, на нейната податливост към интригата, към клюката, на нейната внушаемост и съмнителен начин да изгражда мнението си за хората, с които работи не чрез лични наблюдения, което впрочем е нейното единствено служебно задължение, а чрез дочути и случайно подхвърлени оценки? А може би зад очевидността на нещата се крие някаква друга причина. Може би се приплитат чужди интереси, които фокусират в скромното хонорувано място на хореографа. Защото не е ли странен фактът, че впоследствие узнаваме, че мястото от хонорувано е трансформирано в щатно (съвсем други бяха обясненията, които Тодорова даваше пред срещата с родителите по този въпрос). И не е ли показателен фактът, че след като стана ясно, че към случая проявяват интерес средствата за масово осведомяване, директорката побърза да обяви назначаването на новия хореограф Добрев за осъществено с конкурс. А зад това твърдение се крие друга истина: Тодорова дори не е благоволила да разговаря с Минчев, не му съобщила директно решението си да го отстрани от работа, а е натоварила с това Желязков, при това десет дни преди началото на учебната година, да търси друг човек за мястото на Минчев. И Желязков намира първо един, после втори и накрая трети. И тримата подават молби, но бил предпочетен специалист, който има същото образование по специалността, което има и Минчев. Това сега се представя като „конкурс по документи“. Може би синдикатите ще проявят интерес към това как се прави конкурс, без той да се огласи дори с една обява, закачена в коридора на Пионерския дом.
Защото Тодорова и в този случай действува така, както обичайно прави това, т.е. както тя намери за добре, а не както го изисква законът. тя не е от хората, които могат да променят веднъж взетото решение. Независимо от доводите на децата и родителите. Какво от това, че родителите заявяват, че без Минчев децата няма да посещават повече ансамбъла? Какво от това, че се разбива по този начин създаденото с едногодишен труд? Ще дойдат други деца – казва лекомислено тя. Напускат деца, сменят се родители, само тя директорката е вечна. И несменяема. Тодорова е уверена в собствената си непоклатимост. Не без основание. Защото двете представителки на ОбНС – Радост Георгиева и Ренета Димитрова, без да се опитат да вникнат по-дълбоко в случая, от самото начало на срещата застават на страната на директорката. Очевидно в тази история всеки е на мястото си и е такъв, какъвто е. Същият си е и Пионерският дом, независимо че е сменил името си. „Грижата за децата“ продължава да бъде социалистически лозунг, изпразнен от всякакво съдържание.
Румяна АПОСТОЛОВА