Чашата на търпението. Как ще се развие операцията срещу йеменските хути

От ноември миналата година йеменските хути нападат кораби в Червено море в знак на подкрепа за палестинската ислямистка групировка Хамас, която е във война с Израел.

Хамас е обявена за терористична организация от Европейския съюз (ЕС), Съединените щати (САЩ) и други държави.

В четвъртък, петък и събота американски и британски самолети, кораби и подводници нанесоха удари в Йемен, който е контролиран от хутите.

Ударите са в отговор на над 25 нападения на търговски кораби и след нападението срещу британския разрушител HMS Diamond.

Може би именно това е преляло чашата на търпението на САЩ и техните съюзници. Има много причини, поради които те не започнаха подобна операция по-рано, а анализът им показва, че войната с хутите вероятно ще бъде дълга, трудна и без стопроцентова гаранция за успех, пише екип разследващи журналисти от руската служба на Радио Свобода.

Новината за военната операция на западните държави в Йемен и възможността това да доведе до международен въоръжен конфликт с участието на много външни играчи веднага се отрази на цените на петрола на световните пазари. Те рязко се повишиха.

Доставки на петрол от страните от Персийския залив за Европа преминават през два тесни протока – Ормузкия между Иран и Арабския полуостров и Баб ел-Мандеб между Йемен и Африка. Те винаги са били от стратегическо значение за световната икономика. Сега теоретично те могат да се превърнат в бойно поле.

Какви оръжия имат хутите

Според британския Кралски институт за изследвания в областта на отбраната и сигурността (RUSI) и Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) основните военни средства, с които разполагат хутите, са:

• ирански противорадарни ракети Badr-1;
• балистични ракети Burkan-1, модификация на севернокорейските ракети Hvason-6, с обсег на действие 500 км и бойна глава с тегло 750 кг;
• ирански крилати ракети Asef с бойна глава от 500 кг и обсег от 400 км;
• наземни крилати ракети Quds-1, които са модификация на иранските ракети Soumar, които от своя страна са копие на съветските ракети X-55;
• противокорабни крилати ракети Al-Mandeb 2, които са копие на китайските ракети C-802, продадени от Китай на Иран през 90-те години. Те имат обсег от около 120 км и едно от предимствата им е, че могат да бъдат изстрелвани от камион;
• дронове Samad-2 и Samad-3, последният от които може да измине до 1500 км, когато е оборудван с бойна глава;
• морски дронове, подобни на тези, които използва Украйна при атаки на кораби на руския Черноморски флот.

Въпреки това основното оръжие на хутите е опитът, натрупат в сблъсъка им със Саудитска Арабия.

Тази конфронтация показва колко трудно ще бъде за САЩ и техните съюзници да спрат атаките срещу корабоплаването.

Според експертите на RUSI основната слабост на хутите е липсата на оборудване за насочване. Смята се, че те използват разузнавателна информация от ирански шпионски кораби – достатъчна, за да се нанасят удари по граждански кораби, но недостатъчна, за да се противодейства на военни.

Допълнителен проблем за САЩ е фактът, че контролираната от хутите част на Йемен е планинска, което позволява ефективното скриване на пусковите установки, включително под земята.

Според експертите на при тези обстоятелства водената от САЩ коалиция има няколко възможности:

• Ограничен удар по една или няколко незначителни цели, за да се подчинят. След масираната атака в нощта на 12 януари и декларацията на хутите, че ще продължат нападенията, този сценарий вече не изглежда реалистичен.
• Масирана атака с едновременни искания към хутите и Иран с ясен краен срок за изпълнение.
• Удари върху ценни цели, които не трябва да включват командни центрове и заводи за сглобяване на ирански ракети, защото обикновено се намират в гъсто населени райони като столицата Сана.

Карта на ударите по Йемен, нанесени от САЩ и Великобритания в ноз нощта на 12 януари:

Въпреки високата цена на операцията, САЩ вероятно я намират за приемлива. Бездействието и фактическото затваряне на Червено море за търговско корабоплаване ще усложни логистиката и ще повиши цените на много стоки, докато евентуалната ескалация на конфликта, още по-малко разпространението му в други страни от региона, ще струва също толкова скъпо.

Бунтовниците хути са въоръжена група от шиитското мюсюлманско малцинство в Йемен, където преобладава сунитският ислям. Официалното ѝ име е „Ансар Аллах“.

Хутите посрещнаха перспективата за война със САЩ, може да се каже, с открито удоволствие.

Президентът на САЩ Джо Байдън каза, че е наредил ударите в Йемен след „безразсъдни атаки“, които поставят в риск човешки живот и корабоплаването в един от най-важните морски транспортни коридори, през който минава 12% от световната търговия.

„Бойци отчаяни, умели и непретенциозни“

САЩ могат да нанасят въздушни удари по военни цели на хутите дълго, но те няма да доведат до фундаментални резултати. За западната коалиция ще бъде изключително трудно да победи напълно бойците на движението „Ансар Аллах“, смята експертът по Арабския полуостров, военнополитическият анализатор Михаил Шерешевски.

„В момента никой не говори за западна сухопътна операция в Йемен. Това би било изключително опасно“, казва той.

По думите му Йемен прилича на Афганистан – планински район, обитаван от войнствени племена, с отлични условия за партизанска война, а „хутите са едни от най-добрите партизани на планетата“.

„Те са умели, непретенциозни и отчаяни бойци, които познават своята земя с труден терен добре“, казва експертът.

Често се пише, че хутите са прокси сила на Иран. Според Шерешевски това не е съвсем вярно. По думите му те са независимо движение с дълбоки местни корени, ръководено от богато племенно благородство.

Хутите обаче нямаше да могат да се бият толкова ефективно, ако не беше постоянният поток от ирански оръжия.

Според експертът Иран има голямо влияние върху хутите и САЩ може да се опитат да използват това, като заплашат Иран или му обещаят да облекчат режима на санкции.

„Проблемът за Вашингтон сега е, че няма да може да отстъпи. Статутът на глобална сила дава на САЩ способността да поддържат реда по световните търговски пътища. Ако не могат да гарантират сигурността на Червено море, тогава те вече няма да могат да се наричат суперсила“, казва Шерешевски.

„Движение, което мрази Израел“

Хутите са до голяма степен творение на Техеран, но в същото време са естествен резултат от вътрешнойеменското развитие през последните десетилетия.

Във всеки случай иранската подкрепа е абсолютно екзистенциален въпрос за хутите, смята политологът арабист Андрей Осталски.

„Изключителната омраза към Израел, която се проповядва в Иран, сега се преподава в училищата на хутите и днес се е превърнала в изключително важно, определящо идеологическо ядро, върху което е изградено обществото на хутите“, казва той.

Андрей Осталски не изключва „Ансар Аллах“ да е получила разрешение от Техеран да напада кораби в Червено море.

Според него лидерите на хутите питат иранските си поддръжници и дали да отговорят на атаките на САЩ толкова остро, че да се стигне до ескалация на конфликта.

„Ако Техеран даде неясния отговор „решете сами“, то в действителност това ще означава „бъдете прагматични и внимателни“. И тогава има шанс да не се стигне до сериозна ескалация“, казва експертът.

Той отбелязва и трудната вътрешнополитическа ситуация в Иран и различните фракции е правителството.

„Има много войнствено крило, което е близо до Корпуса на гвардейците на ислямската революция и те, разбира се, биха искали ескалация. Ще успеят ли да надделеят или не, или по-трезвите глави в Техеран все пак ще постигнат целта си и конфликтът няма да ескалира – скоро ще разберем“, казва Андрей Осталски.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036