Ченге до поискване – скандалът с лидера на СДС д-р Петър Берон

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща“, брой 23, 1990 г.
ЧЕНГЕ ДО ПОИСКВАНЕ
Скандалът с лидера на СДС д-р Петър Берон едва ли трябва да ни учудва чак толкова много. Доскоро ние си бяхме (дали не сме още?) образцова полицейска държава. Според някой източници само сътрудниците на прословутото Шесто управление са били около 35 хиляди души (!?) Представяте ли си – цял един град доносници, с лепкави очи и уши, с мазни усмивки…
По сведения на президента на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев 70 от тези доброволни ченгета продължават да ни учат на морал и съвест от най-святото място на Република България – парламента. Ако всичко това се окаже истина (до редакционното приключване на броя парламентарната комисия по досиетата ще знае тази истина) нашето Велико народно събрание ще се саморазпусне по най-недостойния начин.
Някои сега си задават въпроса на първия болшевик Владимир Илич: „Кому е изгодно всичко това?“. Като оставим политическите пристрастия – „последния коз на социалистите/комунистите“, „вътрешно самоизяждане в СДС“ – верният отговор, струва ми се, трябва да търсим в друга посока. ползата от това саморазголване, от това разкъсване на най-мръсните брънки на тоталитарната система е за всички нас, за България. Няма съмнение: основите на едно ново, демократично общество можем да градим само с достойни и чисти хора.
Мен ме безпокои нещо друго: досиетата на тези ченгета до поискване се пазеха и се пазят в органи, на които се крепеше тоталитарният режим. Можем ли да бъдем сигурни, че някои кирливи ризи не са поизпрани (досещате се чии), а други – съзнателно позамърсени. Иначе как да си обясним, че точно сега и точно с г-н Берон избухна първата бомба. В една полицейска държава всичко може да се очаква…
А иначе всеки, който се е подписват с разни псевдоними под служебните доклади – „Бончо“, „Бончев“, „Павел“, „Павлов“ – да си сърба, каквото е дробил.
Матей БОНЕВ