„Черното небе“. Как жителите на Сибир ходят върху газ, но дишат въглища

Минусинск е малък град, разположен на около 450 км южно от столицата на обширния Красноярски край в Сибир. Местните жители там живеят „като в стари времена“ – отопляват домовете си само с въглища, разказва един от тях.

„Ужасно е да тичам в студа, за да ги донеса, но какво мога да направя? Ние сме безпомощни“, споделя възрастният жител на Минусинск пред сибирската служба на Радио Свободна Европа (RFE/RL).

Името на този мъж и на други хора, цитирани в този текст, умишлено не са споменати, за да бъдат защитени, тъй като Русия обяви RFE/RL за „нежелана организация“.

На около 12 км от Минусинск, близо до Бистрая, природният газ буквално извира от земята. През лятото местните дори си носят месо и друга храна и я приготвят на открития „вечен огън„, както наричат едно от местата, където газът буквално гори на открито.

Това газово находище, както и Ново-Михайловското, което се намира само на 50 км, се смятат от руските власти за икономически неизгодни за разработване. Така жителите и в Минусинск, и в Бистрая, и в целия регион ходят върху газ, но топлят домовете си най-вече с въглища.

Въпреки че Русия е световен лидер в добива на природен газ, милиони жители на най-студените, най-източни региони на страната остават без връзка с газопроводите. А скъпоструващата война на Русия срещу съседна Украйна, която продължава вече повече от две години, намалява шансовете това да се промени.

„Бих си платил, за да получавам газ“, добавя възрастният мъж от Минусинск. „Но колко? Няма газопроводи. Няма инфраструктура. Няма оценка на разходите за потребителя. Ние вече дори не мечтаем да получим газ.“

„Черното небе“

Свързването на потребителите в Сибир и Далечния изток с газопроводи е мечта още от съветско време. Руският президент Владимир Путин превръща тази мечта в обещание в предизборната си кампания през 2004 г. Питат го за това почти всеки път, когато отговаря на въпроси по националната телевизия.

Въпреки че обещанието е отпреди 20 години, процентът на свързаност на домакинствата с газопреносната система е нищожен: 1 % в Иркутска област и още по-малко в Хакасия, Тива и по-голямата част от Краснодарския край. В целия регион всяка зима властите редовно издават предупреждения за качеството на въздуха заради смога от изгарянето на въглища.

През 2021 г. деца от Минусинск слагат противогази и записват видео обръщения, в които молят Путин да направи нещо за „черното небе“ в тяхната община.

Отговорността за програмата за газификация е основно на държавния монополист „Газпром“. Газовият гигант в последните години отчита някакъв напредък – твърди, че през 2023 г. нови 485 000 жилища са били свързани към мрежата.

На среща в Кремъл през декември 2023 г. главният изпълнителен директор на „Газпром“ Алексей Милер гарантира пред Путин, че газификацията на Русия „абсолютно“ ще бъде завършена на 100 % до 2030 г.

Трудни времена за „Газпром“

Оптимистичните прогнози трудно ще се реализират. През май 2024 г. „Газпром“ отчете годишна загуба за 2023 г. в размер на 629 млрд. рубли (7,1 млрд. долара). Това е първата година, в която газовият гигант отчита загуба от четвърт век насам.

Приходите, загубени от рязко намалелите продажби за Европа след нахлуването на Москва в Украйна през февруари 2022 г., не са компенсирани от увеличените продажби на газ за Китай. Властите в Пекин – от позицията на силата – договарят далеч по-неизгодни за „Газпром“ условия в сравнение с цените, по които плащаше Европа преди войната.

През 2023 г. Русия продава газ на Китай за 257 долара за 1000 куб. м, докато Европа и Турция плащаха 320 долара.

В анализ, изготвен по поръчка на „Газпром“ в края на 2023 г., се казва, че е малко вероятно компанията да успее да достигне нивата на износ за 2020 г. по-рано от 2035 г., съобщи Financial Times на 5 юни. Анализатори заявиха пред изданието, че „Газпром“ оказва натиск върху правителството да повиши вътрешните цени на газа или да предостави на компанията данъчни облекчения или държавна финансова помощ.

През април руският всекидневник „Комерсант“ също съобщи, че „Газпром“ лобира пред правителството за „либерализиране“ на тарифите за природен газ за вътрешния пазар във връзка със „спада на износа след началото на военните действия в Украйна“.

Анализаторът от петролната и газовата индустрия Михаил Крутихин заяви пред Свободна Европа (RFE/RL), че Москва и „Газпром“ правят грешка, като възлагат надежди на продажбите в Китай, където бъдещото търсене е несигурно. Според него, вместо да изгражда нова инфраструктура, за да продава повече газ на Пекин, „Газпром“ трябва да погледне по-близо.

„Биха могли да направят нещо за вътрешния пазар“, каза той пред руската служба на Свободна Европа. „Биха могли да ускорят, да засилят газификацията на руските селища. Но това не се случва. Вместо това „Газпром“ се насочва към друг грандиозен проект, който китайците дори не са подписали – газопровода „Силата на Сибир-2“.

И това не е всичко. Германската компания Uniper вече спечели арбитражно дело срещу „Газпром“ за обезщетение от 13 млрд. евро заради спирането на газа от страна на руския гигант по дългосрочни договори с европейски компании, след като Русия нападна Украйна. Това не единственото дело, а такова се очаква да заведе дори българката компания „Булгаргаз“.

„Не и в този живот“

През март 2023 г., когато правителството на Хакасия представя на централните власти план за газификация, включващ три възможни начина за развитие, Министерството на енергетиката отговаря, че „поради разстоянието, което отделя Хакасия от съществуващата газова инфраструктура, сега е необходимо да се разгледат алтернативни начини“ за намаляване на вредата от отоплението с въглища, включително развитие на електрическо отопление или по-модерни пещи на въглища.

„Газификацията не идва“, казва жител на град Черногорск, на 5 км северно от Абакан. „Поне няма да е в този нашия живот. Те говорят за такива проекти всяка година, тъй като винаги има някакви избори…. Знам, че процесът е сложен, но ако няма да се случи, не трябва да го обещават“.

Жител на град Красноярск се съгласява, като отбелязва, че властите по същия начин, по който „газифицират“, „изграждат“ и метро в града от 1995 г. насам.

„Ние сме град с 1 млн. души население, регион, който изпраща на Москва повече пари, отколкото взема. Изпомпваме газ за Китай, докато самите ние дишаме дим от въглища“, добавя той.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036