Четири аргумента в полза на Кристалина Георгиева

Заради личността ѝ

Всички, които са общували с нея в официална или неофициална ситуация, знаят едно: тя е такава, каквато изглежда. Кристалина Георгиева е автентичен човек. Тя е витална, казва си мнението и внимателно изслушва своите събеседници. Има чувство за хумор, а ироничните ѝ забележки могат да разсмеят дори най-сериозния еврократ. Дори по време на бюджетни преговори тя умее да развесели хората, а това говори за реторичен талант.

В комуникацията вътре в ООН тя ще съумее да внесе такива нови нотки като лекота и хумор. В същото време българката е безгранично старателна – и твърда като стомана. Нейните сътрудници в Брюксел казват, че за Георгиева няма спирачка. Всички в кабинета ѝ са по-млади от нея и работят на смени, за да ѝ насмогнат. В рамките на два дни тя прекосява седем времеви зони – и през цялото време будното ѝ присъствие е осезаемо. А един Генерален секретар на ООН има нужда тъкмо от такива качества.

Защото е източноевропейка

Очевидният аргумент гласи: досега начело на ООН не е заставал представител на Източна Европа. Но това не е единственият аргумент в полза на българката. В момента Източна Европа е пряко обвързана с проблемите, пред които са изправени както Европа, така и светът. Родната страна на Георгиева се намира на предния фронт на бежанската криза, директен съсед е на Турция и е само на 1 500 километра от Алепо – символа на един ужасяващ конфликт. България е близо и до Молдова и Украйна – държави, които са в „замразен конфликт” с Русия.

Георгиева е съвременник на вдигането на Желязната завеса и на промените в Източна Европа. Като кандидатка тя се ползва с подкрепата на много държави в региона. Нещо повече: възможно е дори Москва да я одобри. Георгиева е живяла в Русия в продължение на две години, по времето, когато работеше за Световната банка. Тя говори добре руски, има отлични връзки в страната, вече се е срещала с президента Владимир Путин и с външния министър Сергей Лавров. Ако те двамата наистина искат източноевропеец да заеме поста в Ню Йорк, тъкмо Кристалина Георгиева има най-добрите шансове да спечели подкрепата на всички конкуриращи се лагери в световната организация.

Защото е жена

Време е жена да оглави ООН. За това настояват една трета от държавите-членки, както и многобройни организации. Просто защото жените присъстват в политиката по различен начин от мъжете. Ангела Меркел също подкрепя Кристалина Георгиева. А българката освен това притежава няколко качества, които днес са жизнено необходими: през годините си в Световната банка тя е натрупала международен икономически опит. В същото време си е останала практичен човек, който се интересува единствено от резултатите. У нея я няма и суетата, тъй характерна за мнозина мъже на политическия терен.

И още нещо: Георгиева притежава достатъчно очарование, с което да тласне противниците си към компромис и да ги спечели трайно на своя страна. Нейните приятели я описват като човек, който умее да събира хората, но без да дърдори излишно. Кристалина Георгиева обикновено започва своите съобщения с изречението: „Имам да Ви кажа само три кратки неща”. И понякога дори спазва този анонс.

Защото носи свеж полъх

Георгиева познава международните институции, но не е част от сложната машинария на ООН – за разлика от своя конкурент Антонио Гутереш. Именно затова тя ще влезе със свеж поглед към проблемите. В Европейския парламент я наричат „жена на екшъна” – а това си е комплимент. Българката умее да разговаря с всички: от левите до консервативните евроскептици. Тя е непринудена и обича практическите резултати. Проблемите решава не по идеологически критерии, а с оглед на онова, което е постижимо.

Тя не е човек на политическите теории, на строгото разграничаване между ляво и дясно. В същото време добре разпознава неотложните теми: „Навсякъде хората се страхуват”, казва тя в едно интервю. „Днес кризите се редят една след друга и дори се застъпват. Даже младите, образованите, благоденстващите градски хора изпитват страхове”, добавя Георгиева. Тя самата обаче е безстрашна – и това много ще ѝ помогне в ООН.

Източник – Дойче Веле