„ЧОВЕК НЕ СЕ РАЖДА НА ПАТЕРИЦИ…“

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 66, 1991 г.
„ЧОВЕК НЕ СЕ РАЖДА НА ПАТЕРИЦИ…“
Иван Минчев от Стара Загора, ул. „Заводска“ 1, дойде в редакцията с жалба. Той е инвалид с ампутиран крак. Ето какво бе написал, преди да сложи подписа си на белия лист.
„На 21 август спрях личния си автомобил на ул. „Стефан Стамболов“, близо до пощата, за да отида да напазарувам за вечеря. Тогава при мен дойде г-н Красимир Христов, полицай, с приятелката си ли, със съпругата си ли, не зная решиха да си направят малка шега с мен, като той каза, че сега малко ще се поразвеселят. Най-напред ми бе казано да си преместя колата оттук, защото пречела на движението. Аз отговорих, че не само аз съм паркирал тук, че има още двадесетина коли. Отговарят също, че съм инвалид с двата долни крайника и искам да съм по-близо до пазара, за да напазарувам. Господин полицаят тогава каза, че щом не изпълнявам неговите нареждания, трябва да си дам документите за управление и талона на колата и да отида с него до управлението. Там ми състави акт за нарушение, като покани от сградата двама свои колеги за свидетели, които не присъстваха на място. попитах защо тези хора ще свидетелстват, като не са очевидци. А г-н Христов троснато ми каза, че не съм чел закона и Правилника за движение по пътищата. Казах, че съм ги чел и че там е записано, че пътни знаци 37, 38 и 62, 63 не важат за инвалидни автомобили. Тогава той ядосан ме задължи да се подпиша и ме изрита навън, като ми каза да ходя, където искам да си търся правата. Така и направих. На другия ден тръгнах от управление на управление и при когото да отидех, всеки ме изпращаше при друг без резултат. Питам се, все още ли ще продължаваме да се възползваме от своята власт или от пагона. Питам се още ще бъдат ли поставени пътни знаци за инвалидите, с които да ни се осигури място за паркиране? Ще имаме ли някога определени магазини за пазаруване? Неприятно е всичко това, което ми се случи. Аз зная, че човек не е роден за патерици, но като му дойде до главата…“
С уважение Иван МИНЧЕВ