Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата!

[ad id=“225664″]

Прочетох тази максима сред текстовете на любимия за милиони хора бразилски писател, Паулу Коелю, която ме наведе на различни мисли. И така, реших да напиша и аз един малък текст в тази връзка. Слушам много мои приятели и познати как се оплакват, че кризата ги води до все по-голямо отчаяние, как не виждат никакъв изход, за да открият някоя нова надежда и да направят нещо за живота си в бъдеще. За съжаление, истината е, че се намираме в един втори цикъл на кризата в Европа, спрямо която всеки човек, всеки един от нас, се чуди как да реагира. Мнозина загубиха работата си, живеят с мизерни доходи и се борят, търсят алтернативни решения, които биха им дали поне някаква перспектива за всекидневието. От друга страна, кризата е световна и възможностите за емигриране и търсене на шансове някъде другаде, стават все по-ограничени.

[ad id=“263680″]

Истината обаче е малко по-различна от безнадеждността, към която ни водят много често собствените ни мисли. Силата е вътре в нас и трябва да я открием, за да можем да изплуваме на повърхността, ако сме паднали вътре в реката и да се хванем за някой клон и да се спасим. Имаме възможността да го постигнем, ако пожелаем да сторим нещо различно в живота си, да направим един нов избор, който ще ни отвори нови пътища.
Преди известно време прочетох книгата на д-р Мухамад Юнус, Нобеловия лауреат от Бангладеш, създал от нищото и с минимални средства една банка в родната си страна, синоним на абсолютната бедност, предлагаща микрокредити на хора, нямащи възможност да дадат никакви гаранции, но занимаващи се с някакво малко домашно производство. Същевременно, създал и механизъм за психична помощ на хората, за да могат да променят живота си. Хора без надежда, очакващи само идването на смъртта като надежда за спасението си, изведнъж придобили нови перспективи. Един купил крава, друг засадил нещо, трети започнал някакво ръчно производство и така постепенно хората без надежда придобили стойност и перспектива и започнали да гледат на света по различен начин. Заслужава си всички да прочетат книгата за живота и големите усилия на този човек, учредил прословутата банка за бедните „Grameen Bank”, принадлежаща на хората и дала им нов смисъл в живота с помощта на организираното микрокредитиране.

[ad id=“237001″]

Представете си само колко хора са спечелили от усилията и възможностите, дадени им от един единствен човек, който естествено в собствената си страна се сблъскал с голямо недоверие. Въпреки всички трудности, не се отказал, успял да изплува от реката, да поеме дъх и да стигне до спасителния бряг, давайки същата надежда на милиони други хора около себе си, живеещи до този момент в пълна безнадеждност.
България, разбира се, не е Бангладеш, има много по-добра съдба, хората имат много по-високи доходи и перспективи. Въпреки това и тук мнозина изживяват мъчителна агония с мислите си за утрешния ден, свързани с кризата и липсата на възможности, до което тя води. Неотдавна, се запознах с интересната дейност на едно момиче от София, която в търсенията си за нещо ново успява да създаде малко предприятие за органични сапуни, в което работи собственото й семейство, произвеждащо много интересни продукти. Тъй като искам да й помогна, публикувам сайта на фирмата й www.freen.bg и Ви призовавам просто да си поръчате една кутия с органични сапуни оттам. Въпросното момиче успяло само, тръгвайки от нулата, да създаде един продукт, който днес дори изнася и постепенно предприятието й се подобрява и уголемява. И това момиче не е имало някакви големи перспективи пред себе си и затова решило да създаде нещо ново и различно и то с малко пари, взети на заем. Воювала, изплувала от водата, борила се и успяла. Нека всички, които можем, да се опитаме да й помогнем и поръчаме от нейните продукти.

[ad id=“238430″]

Бих могъл да дам много примери за хора, удавили се в собствените си проблеми само и защото са се отказали да открият собствената си сила и да изплуват на повърхноста на живота. Може би мнозинството от хората са такива. Онези, които се отличават от тях обаче, поемат по пътя на усилията и борбата. Както бях написал в предишния си текст, можем да постигнем всичко, абсолютно всичко и да достигнем и най-високия връх, стига да го искаме.
За мен кризата, проблемът, болката са просто нови възможности за борба. Можем да спечелим личните си битки само ако искаме да ги спечелим, дори и ако реката ни е завлякла с цялата си мощ и не можем да спрем буйните й води. Нека оставим безнадеждноста настрани и нека се замислим как можем да сътворим личното си чудо. Всичко започва от желанието и вярата в крайната цел. Останалото ще открием после в живота си много по-лесно.

[ad id=“218001″]

Източник: http://www.bgnow.eu/ Х.Мурутис