„Чок калабалък“. Как гласувах в Измир

Измир е третият по големина град в Турция, с близо 5 милиона население и респектиращи размери. Често е наричан „другата Турция“ заради огромната свобода и пъстрота, особено на фона на останалата част от страната, където доминират религиозният консерватизъм и ориенталският манталитет.

Известен е и като „града на неверниците“. В него и до сега над 5 процента от населението е християнско, с действащи църкви от православната и католическата вяра. Вътрешната миграция от цяла Турция в посока Измир е необратим процес и до днес. Второто по големина пристанище след Истанбул и разположението на море са предпоставка за силна икономика. А близостта на известните турски морски курорти правят града още по-привлекателен.

Няма точна статистика колко са българските изселници по измирските земи. Предполага се, че това са около 50 хиляди души. Повечето от тях са дошли тук заради т.нар. възродителен процес, насилствената политика на комунистическия режим да сменя родните им мюсюлмански имена с християнски. Кулминацията на тази политика е през месец май 1989 г., когато бившият партиен лидер Тодор Живков отваря границата и посочва вратата на българските турци.

В първите месеци близо 300 хиляди български турци пристигат в Турция. След демократичните промени от 1989 г. някои се връщат, други пък тепърва заминават. Повечето български изселници запазват двойното си гражданство и имат право да гласуват на български избори. В Измир избирателите са около 15 хиляди души. Тази година те имаха възможност да участват в три български избора.

11 юли 2021, неделя

Измир. Изборна секция Чамлъкуле 1 (една от 12-те секции в града), училище „Шехит Йомер Саръ“. 15:00 часа. България провежда вторите парламентарни избори за годината. Не повече от десетина гласоподаватели чакат на опашка, за да упражнят вота си. Никой не предлага помощ, като например за попълване на декларация за гласуване в чужбина. Всички български граждани, които гласуват извън страната, попълват такава декларация. Целта на това изискване на Изборния кодекс е да има контрол и никой да не гласува повече от веднъж. Именно тези декларации причиняват опашки на много места.

Тук обаче е спокойно. Въведеното за първи път задължително гласуване с машини не затруднява особено. При нужда гласуващите получават само указание от членовете на секционната комисия, които после се отдръпват. Чува се предимно турска реч, но поне две дами от комисията говорят български език. Не се забелязват български дипломатически представители. Не се забелязват и застъпници на друга партия освен ДПС.

Гласуването става за няма и 10 минути. В двора на училището има полицейски екип, а от един фургон се раздава безплатна студена лимонада в горещините. Казват, че го правят от човещина и се представят, че са от местната община, Буджа. Няколко дни по-късно резултатите на Централната избирателна комисия (ЦИК) показват, че през тази секция са преминали 235 гласоподаватели, от които 234 гласа са отишли за ДПС.

Миналата неделя в града бяха отворени отново 12 секции, една десета от общо разкритите в цяла Турция 124 места за гласуване. Този път изборите бяха 2 в 1 – за парламент и президент. За първи път Движението за права и свободи (ДПС) издигна свой кандидат за президент – лично председателя на партията Мустафа Карадайъ. ДПС е партията, която традиционно представлява българските турци и мюсюлмани.

14 ноември 2021, неделя

Измир. Изборна секция Чамлъкуле 1, училище „Шехит Йомер Саръ“. 15:00 часа. Огромни тълпи от хора чакат пред външния вход на училището, на улицата пред него, из двора му и вътре в сградата. Шумът от оживлението напомня разходка из Капалъ чаршъ.

Още пред вратата на училището се забелязват два училищни чина с по двама човека, трескаво попълващи стотици изборни декларации. Безплатно. Казват, че помагат на тези, които не знаят да пишат на кирилица. В коридорите пред изборната секция има още две места с други четирима доброволци, които попълват декларации. Говори се на турски език. Опашката пред избирателната секция надхвърля сто човека, поне още сто чакат за попълване на декларация, разпръснати из цялото училище. И не спират да прииждат нови гласоподаватели.

В секцията се гласува с две машини. Забавяне при самото гласуване няма. Дипломатически представители няма. Няма и застъпници от други партии освен ДПС. Доброволците, които помагат на хората да гласуват, са много – преброих поне 30 души. Те не спират да дават указания на всички присъстващи за всичко. Чакането продължава дълго.

Питам хората до мен на опашката на български език. Те видимо се смущават, но накратко споделят, че този път много хора са дошли и затова е много изнервящо. Но чакат спокойно на опашката. След няколко часа вече съм осма и мога да наблюдавам отблизо какво се случва вътре в секция 325800636.

Тогава става видно защо няма никакво бавене при самото гласуване. Щом дойде ред на чакащ да гласува, той първо подписва декларацията си, подава я с личната си карта и веднага до него застава мъж от секционната комисия, с машинната карта в ръка. Заедно отиват до машината, мъжът бързо гласува вместо всеки един от тях. Взима разпечатките с вота и дори собственоръчно ги пуска в урната. Тази работа се върши от двама мъже – по един за всяка от наличните машини за гласуване.

„Тези двамата за всички гласували досега ли правят същото?!?“, питам.

Първоначално получавам само неразбиращите въпросителни погледи от непознатия език на всички в секцията. Задълбочена в списъците, руса дама от секционната комисия вдига глава и обяснява на развален български, че няма нищо нередно.

Те просто асистират, защото хората не знаят какво пише, няма как иначе, обяснява тя. Тонът ѝ се повиши, изправи се и ме избута извън стаята, да си заема отново мястото на опашката. Нарече моя въпрос „конфронтация“. Нищо не се промени. Все така двамата мъже гласуваха за всички – млади, стари, мъже, жени, знаещи и незнаещи български език.

Защо избират ДПС

Местните турци наричат българските изселници „булгаристан гьочменлери“, тоест българските емигранти. Не били толкова мюсюлмани, ядяли свинско, пиели алкохол – така говорят за тях. Факт е, че рядко може да се види жените да са със забулени глави.

Кварталите в Измир, заселени предимно с българските турци, са наричани „българските квартали“. Повечето български изселници работят във фабрики или са строителни работници. Трудолюбието им е пословично. Възхищават им се как няма мъжка, женска работа и жените и дъщерите им също работят за семейния бюджет. Нещо нетипично за повечето от местните турци.

Всяко споменаване в медиите, че гласуват за ДПС заради пари, ги възмущава. Държат да отрекат това обвинение, дори и изобщо да не е станало дума в разговора.

„Починат ли родителите ми, няма повече да се върна в България. Нищо там не ме задържа“, казва 53-годишна българска изселничка. Работи като чистачка в жилищна резиденция и най-големият ѝ страх е, че има още 8 години до пенсия, а не се знае дали ще задържат на тази позиция толкова възрастна жена.

„6 дни седмично работя, по над 10 часа на ден за минималната за страната заплата от 2850 лири (около 450 лева по настоящия курс – б.р.). Но съм благодарна, че имам работа“, допълва жената, чийто външен вид говори за полагани грижи. Тя няма кърпа на главата си, а косата ѝ е добре боядисана. А защо в единствения си почивен ден отделя толкова часове за изборите?

„За да мога да си ходя спокойно да виждам родителите си, че то не се знае, ако няма от нашите (ДПС – б.р.) във властта, дали няма да ни забранят,“ споделя своя страх българската изселничка.

„Имам брат в Кърджали, в селата там де. Той има две дъщери, и двете са учителки“, разказва не повече от 60-годишен нисък мъж с нетипично за турците много бяло лице и искрящи сини очи. „Аз съм все по строежите, така ми мина животът. Но те, момичетата, ми казват за кой да гласувам. И аз ги слушам, защото те са там и искам да им е добре, да имат работа, да нямат проблеми с българите“, обяснява мъжът. И той е готов да чака колкото и да е необходимо, за да упражни правото си на вот.

„Тук съм, за да не стане пак като през „възродителния процес“, ужасни времена бяха“, казва на развален български език млад симпатичен мъж, наследник на български изселници. Само два пъти е ходил до България, но много истории е слушал от семейството си и затова казва, че било ужасно. В доказателство ми показва през телефона си публикация от популярния турски сайт MYNET, от където ми превежда, че пише за Тодор Живков и „мило“ им се напомня кошмарния за всички тях период в края на 80-те години.

„Тук ни викат българи. Там ни викат турци. Но сме си българи всичките“, казва още той.

Във вторник, 16 ноември, вече са налични резултатите на ЦИК, които показват, че точно през тази секция са преминали над 4 пъти повече гласоподаватели в сравнение с изборите преди 4 месеца – 1146 души. От тях 1143 са подкрепили ДПС, 1140 – Мустафа Карадайъ.

Какви са прогнозите за втория тур? „Чок калабалък“, ми казват хората.

*Вилхема Дурева е български журналист, работила в бТВ, БНТ, „Господари на ефира“, както и автор на статии за български и европейски издания. От години живее в Обединеното Кралство. В момента работи по собствен документален проект в Измир.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .