Categories: НовиниСвободна Европа

Чолаков остава начело на ВАС поне 4 месеца след мандата си. Открит е втори конкурс за негов наследник

Мнозинството в Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) откри в четвъртък нова процедура за избор на председател на Върховния административен съд (ВАС). Мандатът на настоящия титуляр на поста Георги Чолаков изтича в петък, но Съдийската колегия на съвета вече гласува миналата седмица той да продължи да ръководи съда като временно изпълняващ функциите на председател.

Гласуването за негов наследник е насрочено за 20 март 2025 г., като в оставащите 4 заседания на Пленума на ВСС до края на тази година ще могат да се правят номинации – на 28 ноември и на 5, 12 и 19 декември.

Това става след като преди седмица стана ясно, че първият открит конкурс за поста няма да бъде довършен, защото в срока за издигане на кандидатури такава не се появи. По закон това могат да направят поне трима членове на Съдийската колегия на ВСС и министърът на правосъдието, но това не се случи.

Съдебните кадровици очакваха евентуалният следващ председател на ВАС да бъде посочен от самите върховни съдии, но те не се обединиха около обща кандидатура по време на две свои общи събрания. Вместо това съдиите постигнаха почти пълно мнозинство в подкрепа на позицията Чолаков да остане на председателския пост и след края на мандата си, но като временно изпълняващ функциите.

Макар че конституцията не допуска т.нар. трима големи в съдебната власт – председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор – да удължават 7-годишните си мандати, в случая на Чолаков това ограничение беше заобиколено.

Самият председател на ВАС се съгласи да остане временно на поста си с мотива, че като временно изпълняващ функциите той няма да бъде член на ВСС по право и може да бъде освободен от поста във всеки един момент с решение на Съдийската колегия на съвет. Според него това означава, че новото му качество ясно се разграничава от статута на титулярен председател на съда и съответно – не нарушава ограничението в основния закон.

Против това решение в Съдийската колегия гласуваха председателката на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова и Атанаска Дишева. То беше остро разкритикувано от Съюзът на съдиите в България (ССБ) и от президента Румен Радев.

Най-голямата съсловна организация на съдиите призова съдебните кадровици да отменят незабавно решението за оставането на Чолаков на поста и да посочат за временен председател на ВАС друг върховен съдия.

„Безпрецедентното прокарване на практиката за продължаване без краен срок на титулярството на едни и същи лица на правомощия за управление във висшите органи на съдебната власт вече придобива характеристики на безпринципност. За да се запази конституционния ред, вземането на решения за овластяване на лицата, изпълняващи управленски функции на най-върховно ниво следва да се ръководи не само от формални аргументи, а и от установените конституционни принципи за ограничаване на властовите правомощия и предотвратяването на концентрацията им в една личност“, се казва в позицията на ССБ по темата.

Радев също обърна внимание на „тази тревожна практика на решения, които са в противоречие с конституционната целесъобразност и изобщо се вписват в една негативна рамка на конституционна нетърпимост“.

„Чрез назначаването на временно изпълняващи се заобикалят изискванията, които идват с издаването на указ. Нещо повече – по този начин се заобикалят принципите на мандатността и дори се отменят гаранции за независимост на някои органи, заобикалят се и моите правомощия – на държавния глава“, добави президентът.

Именно в тази посока е и решение на Конституционният съд (КС) от 2005 г. То директно забранява мандатите на тримата големи в съдебната власт да бъдат удължавани. Мнозинството във ВСС и Чолаков обаче са мнение, че в случая става въпрос за друга хипотеза и твърдят, че формално мандатът на председателя на ВАС не е удължен.

Тримата големи в съдебната власт се избират от Пленума на ВСС, но се назначават и освобождават предсрочно с указ на президента. В момента обаче прокуратурата се ръководи временно от Борислав Сарафов, назначен без срок от Прокурорската колегия на съвета след уволнението на Иван Гешев. В същата ситуация от 23 ноември ще се окаже и ВАС.

На този фон самият Висш съдебен съвет действа вече повече от 2 години след края на 4-годишния си мандат. Първата причина за това беше, че парламентът така и не попълни квотата си в новия състав на съвета. В края на 2023 г. пък бяха приети конституционните промени, които предвиждаха разделяне на ВСС на два отделни органа. Изборът на техните състави трябваше да бъде уреден чрез промени в Закона за съдебната власт.

Междувременно обаче мнозинството на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, което прокара конституционната поправка, се разпадна, а впоследствие Конституционният съд отмени и промените в основния закон, които прокарваха тази структурна реформа.

Извън законният си мандат вече 4 години работи и Инспекторатът към ВСС, защото парламентът така и не намери време да се занимае с избор на нови инспектори.

Така единственият висш пост в съдебната власт, който в момента упражнява правомощията си без да заобикаля конституционните изисквания за мандатност, е председателката на ВКС Захарова.

Arhiv