България реши – ГЕРБ отново е първа политическа сила, а „Продължаваме промяната“ изпаднаха на второ място след предсрочните парламентарни избори у нас. Как обаче светът видя вота в България?
Несъществува вариант, в който да съществува правителство, което да не е коалиционно, независимо кой какъв етикет ще му сложи – коалиционн, некоалиционно. В крайна сметка това правителство се избира с гласовете на група народни представители в парламента.
Българската партия ГЕРБ излезе победител на парламентарните избори в България на фона ниска избирателна активност от едва 35 процента, коментира резултатите от изборите „Шпигел“.
Търсенето на партньори за съюза на Бойко Борисов вероятно ще бъде трудно, смята медията.
„В парламента могат да влязат до осем партии. Сред тях е и проруската и националистическа партия „Възраждане“, пише „Шпигел“.
Резултатите от четвъртите в рамките само на година и половин избори в България показват, че ще бъде трудно да се състави стабилно правителство. България е в постоянен изборен режим, а политическата ситуация в страната остава нестабилна, коментира „Тагесшау“.
През последните две години нито едно правителство не е просъществувало повече от няколко месеца. Партийният пейзаж е фрагментиран. Между страните има недоверие.
Така завършва немското издание коментара си.
Партията на бившия български премиер Бойко Борисов печели четвъртите избори в рамките на 18 месеца, но има малко признаци, че страната е на път да излезе от дълбоката политическа безизходица, твърди „Политико“.
Според медията перспективата за задънена улица е лоша новина за страната, която се бори с тежките предизвикателства на корупцията по високите етажи на властта, широко разпространеното руско влияние и огромната инфлация в навечерието на зимата. „България вероятно е най-уязвимата от пропагандата на Кремъл страна в ЕС, показателно от успеха на проруските партии на изборите, въпреки че популярността на руския президент Владимир Путин в България спада“, пише „Политико“.
Както ГЕРБ, така и „Продължаваме промяната“ споделят сходни възгледи за проевропейското бъдеще на страната и обещават подкрепа за Украйна, но коалиционно правителство между тях изглежда малко вероятно.
„Българите очакват от политиците да намерят общ език и да направят всичко възможно за съставяне на коалиционен кабинет, тъй като копнеят за политическа стабилност и предвидимост“, каза за „Политико“ Руслан Стефанов, програмен директор в базирания в София Център за изследване на демокрацията. „Хората се страхуват от това, което ще се случи през следващите няколко месеца с ескалиращата война в съседство и риска от икономическа рецесия.“
Макар че политическите наблюдатели са предпазливи, че днешния вот ще разреши политическата безизходица, те казват, че политиците може да бъдат принудени да седнат на масата за преговори.
„Компромисите и преодоляването на партийните граници ще бъдат горчиво хапче за преглъщане, но натискът от страна на избирателите за съставяне на коалиционно правителство нараства“, казва Ружа Смилова, преподавател по политически науки в Софийския университет, и добавя, че фрагментираният парламент може да отвори вратата за съставяне на широк технократски кабинет.
Стефанов е съгласен. „Ситуацията се промени значително след изборите през ноември. Както и приоритетите на хората“, казва той. „Партиите, които не успяха да отразят тази промяна, ще загубят на тези избори“.
Наблюдателите не изключват възможността за нов предсрочен вот, в случай че изграждането на коалиция се провали. Те обаче смятат, че този вариант е в ущърб както на страната, така и на политическите лидери, пише „Политико“.
Партията на консервативния бивш премиер Бойко Борисов заема първо място на парламентарните избори в България, на фона на нарастваща тревога от покачващата се инфлация и последиците от войната в Украйна. Но 63-годишният ветеран и бивш премиер Борисов ще бъде изправен пред трудна битка за намиране на коалиционни партньори, твърди АФП в свой коментар.
Докато на предишния вот през ноември миналата година в центъра на вниманието беше широко разпространената корупция, сега икономическите проблеми са на първо място сред опасенията на избирателите.
От мястото на събитието агенцията цитира Красимира Велкова, 64-годишна икономистка, която гласува в София, потвърждавайки тези опасения.
„Хората се притесняват от инфлацията, от факта, че когато влезеш в магазин за хранителни стоки, количката, която е пълна само наполовина, струва цяло състояние. Разликата в сравнение с миналата година е огромна. Притесняваме се как ще преживеем зимата“.
Според агенцията днешното гласуване е било белязано от липса на ентусиазъм, като избирателната активност е сравнително ниска.
„Имаме нужда от хора с опит в тези смутни времена“, заявява пред АФП 62-годишният собственик на гараж Богомил Груев, гласувал за партия ГЕРБ.
Друг гласоподавател, 47-годишната медицинска сестра Рада Минчева, хвали способността на Борисов да лавира между западните и руските интереси.
„Войната е много близо до нас“, казва тя. „По-добре да не провокираме никого“.
74-годишният пенсиониран адвокат Сашо Чобанов пък приветства „правилните основи“, положени от реформаторския, макар и с кратък мандат, кабинет на Петков.
Анализаторът от Нов български университет Антоний Тодоров обаче е скептичен пред АФП относно шансовете на партията на Борисов ГЕРБ да сформира стабилна коалиция.
Партията ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов изглежда, че ще спечели изборите в България, четвъртите в страната за по-малко от две години, тъй като много избиратели търсят предсказуемост от бившия лидер на фона на високата инфлация и енергийните разходи, коментира Ройтерс.
Агенцията цитира „Галъп интернешънъл“ и „Алфа рисърч“, според които ГЕРБ получава 24,6-25,5% от бюлетините, а основният им съперник „Продължаваме промяната“ остава на второ място с 18,9-19,9% според екзитполовете.
„Ако резултатът се потвърди, това ще бъде предвестник на тежки коалиционни преговори, които могат да завършат с висящ парламент или дори нов вот“, твърди агенцията. „Всеки от тези варианти би удължил политическата нестабилност и би повишил перспективата София да пропусне целевата си дата за влизане в еврозоната през 2024 г.
