Чумните епидемии по българските земи и защо сме се справяли по-добре от другите европейци

Може би точно сега е моментът да си припомним, че България и друг път се е изправяла пред пандемии, включително чумни. Интересен факт е, че е успявала да се справи значително по-добре от съседите си и другите европейци с овладяването на разпространението и съответно смъртността. Дано се окажем на нивото на предците си и сега!

Първите данни за чума по българските земи датират от царуването на цар Иван-Асен. Счита се, че съпругата му Анна-Мария и първородният му син – престолонаследникът Петър умират от чума, организирайки карантината на засегнатите райони, докато царят воюва.
От 1238 до 1839 г. по българските земи, т.е. цели 600 години е имало с промеждутъци чумни епидемии. Ако се съберат годините, през които е върлувала болестта, ще се получат почти 200 години, през които са починали около 4 милиона души, без да се смятат умрелите от други болести, от войните, от неплодородията и последиците от глада, които не са вземали по-малко жертви. Много историци считат, че дори падането на българските земи под властта на турците, е в голяма степен следствие на пренесената през Черноморските ни градове чума от страна на генуезци и венецианци, икономическият срив в следствие от нея и демографския срив.
Все пак в известните от XI до XIV в. 32 епидемии, българите са един от народите, чиито загуби са сред най-малките, сравнено с останалите Европейски страни. В Европа епидемиите са били особено унищожителни. Чумата, оставила най-страшни спомени е чумата, появила се през 1334 г. Тя е обиколила цяла Азия и се явила в Европа от 1347 до 1351 г. Само в Европа взела 25 милиона жертви от всичко 105 милиона население. Същата епидемия в Азия изморила 23 милиона. А през 1720 г. по време на епидемията в Марсилия загинали 40 хиляди души.
Интересно е написаното от К. Иречек: „На следната година (1795) избухнала чума, която изморила повече турци, отколкото българи.”
От това може да се направи изводът, че българите са ползвали многовековния опит в борбата със страшния бич и са вземали предпазни мерки в своите квартали и села, докато мюсюлманите, отдадени на фатализма, пасивно са посрещали идващата смърт.

Защо?
В началото, първата ужасяваща епидемия в района – Юстинияновата, започва от Константинопол. Българите са имали достатъчно време да отработят мерки срещу нея – предварително подготвени места за изолиране на болни и роднините им, затваряне на цели градове с пълно отрязване от държавата, силно пресеченият терен – в планините няма струпване на много хора, през тях не пътуват по онова време много хора… Тази епидемия идва в земите ни в късната есен, а приносителите са предимно плъхове и бълхи, така че студът е бил благоприятен ограничаващ фактор. При следващите епидемии вече е имало отработен механизъм на действие, който е ограничавал поголовната смърт.

Що е то чума:
Чумата се разпостранявала чрез бацил, известен сред бактериолозите и епидемиолозите като Yersinia pestis, който в нормални условия живее в храносмилателния тракт на два вида бълхи – Xenopsilla cheopis и Cortophylis fasciatus, които живеят като паразити върху черния плъх – Rattus rattus. Освен от тях, чумният бацил се пренасял и чрез човешката бълха (Pulex irritans). В повечето случаи чумата се пренасяла чрез ухапване на човек от бълха, като бацилът прониквал в тялото на жертвата чрез ухапването. Въпреки че чумният бацил е устойчив, то съществуват две условия, при които той няма големи шансове за разпространение. Той не може да проникне през кожата самостоятелно и не е силно активен и смъртоносен при температури на околната среда по-ниски от 15-20 градуса по Целзий. Последното обстоятелство обуславяло една от особеностите в разпостранението на Черната смърт, която била най-активна и най-смъртоносна в Европа през лятото и есента и затихвала през зимата и пролетта. Освен това продължителността на нейното въздействие в топлите райони на Средиземноморието била по-голяма (от май до октомври включително) в сравнение със Северна Европа (от юни до септември). В Cкандинавския регион нейните периоди и мащаби на разпространение били още по-ограничени.

Преносител на чумата били не само черните плъхове, но и други гризачи като степната катерица, мармота, степния плъх и други животни, които оформяли заразени популации, наричани от учените “резервоари” на чумния бацил. Приема се, че такива резервоари били пустинята Гоби в централна Азия, Сибир, провинция Йънан в Китай, части от Иран и Либия, Арабския полуостров и Източна Африка, които били атакувани от чумата още през VI в. от н.е. Предполага се, че след нейното затихване и изчезване в тези региони останали чумни бацили, които поради благоприятните климатични условия и наличието на преносители като достатъчно големи популации от гризачи, продължили да съществуват, но в определени рамки и без да предизвикват мащабни епидемии. Това означава, че от една страна, природо-климатичните, а от друга, историко-политическите фактори били в относително равновесие и не благоприятствали разпространението на болестта върху хората. Освен това човекът не е предпочитан приемник от чумния бацил, а най-често се явява жертва на животно преносител. Ето защо хората се явявали жертви на генерални промени в екологията на паразитите и гризачите.

Чумата в Европа се разпространила в три основни варианта: бубонна, пневмониална и септична. Най-разпостранена била бубонната, която в същото време била най-малко смъртоносна, убивайки 50%-60% от своите жертви. Вторият вид, или пневмониалната, била пренасяна директно от човек към човек, по въздушно-капков път и въпреки че била най-рядко разпостранената, тя била най-смъртоносната от трите вида, тъй като завършвала с кома и смърт в 95%-100% от случаите. Третият вид, както и първият, бил причиняван от паразити и бил изключително рядък, но и толкова фатален, както и пневмониалната чума.
Други историци приемат, че за пренасянето на чумния бацил важна роля изиграла човешката дейност, по-точно империята на монголите, които осъществили пренасянето на бацила. Според William McNeill ролята на монголите е първостепенна и той смята, че истинският резервоар за чумната епидемия бил провинция Йънан в Китай, където монголите нахлули в края на XIII век16. Според него, те пренесли чумния бацил в същинска Монголия, а оттам тя се разпространила в цялата им империя и достигнала на изток до Кафа.