На 3 май два мистериозни полета на дронове посред нощ частично подпалиха покрива на една от сградите на Кремъл. Това се случи дни преди президентът Владимир Путин да организира едно от най-значимите ежегодни шествия в Кремъл – военния парад на Червения площад, с който се отбелязва поражението на поражението на Германия през Втората световна война.
Повече от 24 часа след инцидента, заснет на видеозаписи от охранителни камери, остават въпросите кой стои зад полетите на дроновете и каква е била целта.
Кремъл обвини Украйна, че се е опитала да убие Путин, който по това време дори не е бил на място според пресслужбата му. Украински официални лица, включително президентът Володимир Зеленски, отрекоха да са замесени, като същевременно предположиха, че самата Русия може да е инсценирала инцидента като „фалшив флаг“, претекст за ескалиране на войната в Украйна.
Ако Украйна действително е извършила инцидента, това би било неуспех за руската военна и противовъздушна отбрана, особено на фона на предстоящия военен парад.
„Нека да уточним какво не е това“, каза Джеймс Никси, който ръководи Програмата за Русия и Евразия в Чатъм Хаус, базиран в Лондон мозъчен тръст. „Това не е опит за убийство на Владимир Путин. Това е само това, което казва Кремъл.“
„Двете най-вероятни възможности са „предупредителен изстрел“ от страна на Киев – „вижте какво можем да направим“ – или операция под фалшив флаг (акция под прикритие, провеждана от правителство, с цел да изглежда, че е дело на друго – б.р.) от страна на Москва, целяща да оправдае по-интензивни атаки в Украйна или повече наборна служба“, каза още той пред Радио Свободна Европа (RFE/RL).
Полетът на безпилотните апарати, прелетели в рамките на 16 минути, около 2:30 часа, е заснет на няколко видеозаписа от охранителни камери, като поне един от тях може да е бил контролиран от руските служби за сигурност.
На едно от видеата се вижда как част от покрива на Сенатския дворец, който гледа към Червения площад, е подпален. На други видеозаписи се вижда как летящ обект се движи към купола, докато няколко души се качват по стълба на покрива, преди обектът да се взриви близо до мачтата за знаме на покрива.
Кремъл, който направи първото си изявление около 12 часа след инцидента, каза, че няма пострадали и че щетите по сградата са минимални. Според Москва става въпрос за опит за покушение срещу Путин от страна на „киевския режим“ и че противовъздушната отбрана е свалила обектите.
По-късно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков хвърли вината не само върху Украйна, но и върху Съединените щати, които отрекоха да са замесени. „Знаем много добре, че решенията за подобни действия и терористични атаки се вземат не в Киев, а във Вашингтон“, каза Песков пред репортери на 4 май, без да предостави доказателства.
Украйна многократно е отричала да е извършвала нападения на руска територия. „Ние не нападаме Путин или Москва. Ние се сражаваме на наша територия. Защитаваме нашите села и градове“, каза Зеленски по време на посещение в Хелзинки на 4 май.
Въпреки това изглежда, че Украйна води тайна кампания на ниско равнище в рамките на Русия в продължение на месеци, като използва безпилотни самолети и вероятно специални сили, за да нанася удари по обекти като складове за гориво и тръбопроводи.
Руската военновъздушна база, в която се намират стратегически бомбардировачи и която е разположена на стотици километри от украинската граница, е била атакувана два пъти.
Руските военни твърдят, че са свалили безпилотни самолети във въздушното пространство в и около Москва. Руски кораби и други цели в и около окупирания Крим, където е базиран Черноморският флот на Русия, са били поразявани многократно, включително през последните дни.
Пожарът, който избухна в рафинерия в южната част на Ростовска област късно на 3 май, беше третият очевиден удар с дрон по руски склад в рамките на два дни.
Михайло Подоляк – съветник на ръководителя на канцеларията на Зеленски, предположи, че инцидентът с дрон на 3 май може да позволи на Русия да оправдае нападенията срещу цивилни обекти в Украйна. Той каза също, че „партизански дейности на местни съпротивителни сили“ може да са отговорни. „Нещо се случва в [Русия], но определено без украински дронове над Кремъл“, написа Подоляк в Туитър.
„Решителен удар“
Повечето експерти казват, че е много малко вероятно инцидентът да е опит за покушение срещу Путин. Руският лидер рядко прекарва нощта в Кремъл, като предпочита да отсяда в официалната държавна резиденция в предградието Ново Огарьово или в черноморския дворец в Сочи.
Ако украинците са отговорни за обаче, това би било значителен пропуск на руската сигурност и противовъздушна отбрана, който напомня за инцидента от 1987 година, когато германският тийнейджър Матиас Руст приземи лек витлов самолет директно на Червения площад.
„Ако приемем, че това е украинска атака, считайте, че това е решителен удар, демонстрация на способности и заявяване на намерения“, казва Марк Галеоти, дългогодишен експерт по руските служби за сигурност, в Туитър.
Baza, канал в Телеграм, за който се смята, че е свързан с руските правоприлагащи органи, цитира неназовани служители, според които за дроновете са съобщили хора от Московския регион, но служителите на отбраната не са взели съобщенията на сериозно, докато дроновете не са били във въздушното пространство на Москва, а след това е било твърде късно да се реагира.
„Ако… Киев е направил това, то това е поредният шокиращ пропуск в областта на сигурността от страна на руската държава“, каза Никси.
Друг насилствен инцидент в Русия, за който Москва обвини Украйна, беше убийството на Дария Дугина – дъщеря на крайно десния философ империалист Александър Дугин. Тя беше убита през август 2022 г., когато бомба избухна под колата, която шофираше край Москва.
Украйна отрича да е замесена в този случай. Служители на американското разузнаване казаха пред Ню Йорк Таймс, че смятат, че отговорност носят неназовани служители на украинското правителство.
Съобщава се, че украински официални лица са планирали да атакуват директно Москва. През април изданието Уошингтън поуст цитира изтекли доклади на американското разузнаване, според които началникът на украинското военно разузнаване генерал-майор Кирил Буданов искал да организира „масови атаки“ срещу Москва и други места по повод годишнината от нахлуването на Русия на 24 февруари 2022 г. Официални представители на САЩ обаче убедили Буданов да не реализира плана, се казва в доклада.
„Голяма доза скептицизъм“
Официални лица във Вашингтон казаха, че САЩ не са били предупредени предварително за планове за атака над Кремъл. Белият дом каза, че не може да потвърди съобщенията, но говорителката Карин Жан-Пиер добави, че САЩ не подтикват Украйна към нападения на чужда територия.
„От началото на този конфликт САЩ със сигурност не насърчават… или не дават възможност на Украйна да нанася удари извън границите си“, каза тя пред репортери на 3 май.
Говорителят на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джон Кърби също отрече каквото и да е участие на САЩ, като каза, че Песков „просто лъже“, когато сочи с пръст Вашингтон.
А държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен постави под съмнение твърдението на Кремъл, че става въпрос за украински заговор за убийството на Путин.
„Бих приел всичко, което излиза от Кремъл, с голяма доза скептицизъм“, каза той пред колумниста на Уошингтън поуст Дейвид Игнатиус.
Първоначалното публично изявление на Кремъл по повод инцидента беше заплашително: „Руската страна си запазва правото да предприеме ответни мерки, където и когато сметне за необходимо“.
Това подхрани спекулациите, че това може да е било организирана от Русия инсценировка, за да има претекст да предприеме повече или нови действия срещу Украйна. Дмитрий Медведев, бившият президент, който днес е явен поддръжник на войната, призова за „физическото ликвидиране“ на Зеленски.
„Терористична атака срещу президента. Това е атака срещу Русия“, написа в Телеграм Вячеслав Володин, близък съюзник на Кремъл, който оглавява долната камара на парламента.
Следващата нощ Русия предприе последното от поредицата нападения с ракети и дронове срещу Киев и черноморското пристанище Одеса. Руски ракети поразиха и южния град Херсон. Там бяха ударени железопътна гара и търговски център и загинаха най-малко 23 души. Десетки други бяха ранени.
„Как бихте отговорили на нападението срещу Кремъл?“, попита в публикация близкият до Москва политически анализатор Сергей Марков. Той повдигна въпроса за възможността за нападение срещу Пентагона, използване на тактическо ядрено оръжие или директно насочване към Зеленски.
След разпадането на Съветския съюз има поне още един инцидент, чиито обстоятелства отдавна се разглеждат като възможен фалшив флаг. Става дума за взривовете в жилищни сгради през 1999 г., които водят до Втората чеченска война и според много руски експерти и активисти разчистват пътя на Путин да стане президент месеци по-късно.
„Ако става дума за Москва и фалшив флаг, то това мирише на отчаяние“, казва Никси. „И това е високорискова стратегия, която вероятно ще бъде разкрита, като се има предвид колко слаба изглежда тяхната подготовка“.
Инцидентът с дроновете, увеличаването на броя на експлозиите в граничните райони и очевидните саботажи железопътни линии идва на фона на нарастващото очакване за планирана украинска контраофанзива срещу руските сили в Източна и Южна Украйна. Такава контраофанзива може да се окаже важна повратна точка в 15-месечния конфликт.
