Ще “изгори” ли коронавирусът през лятото? Учените обясняват някои изненадващи резултати

Със затоплянето на времето в Северното полукълбо се увеличават надеждите, че лятото може да забави разпространението на епидемията от коронавирус.

Повишаването на температурите обикновено слага край на годишния грипен сезон в умерените ширини, но климатът сам по себе си не е довел до спиране на пандемията от COVID-19 в никоя част от земното кълбо. Разпространиеното на заразата в горещите и слънчеви Бразилия и Египет дори се увеличава. И все пак последните данни за това как слънчевата светлина, влажността и ветровете влияят на вируса, създават очаквания, че лятото може да забави разпространението на инфекцията, съобщава агенция Ройтерс.

Сезонен ли е новият вирус
Засега учените не са категорични по този въпрос, тъй като коронавирусът SARS-CoV-2 е сравнително нов и все още механизмите на действието му не са достатъчно изследвани. Макар вече да се предполага, че той се е разпространявал в Китай още от миналия август, изследователите имат възможност да го проучват едва от няколко месеца. Респираторни инфекции като грипа и обикновената настинка следват сезонните модели в районите с умерен климат. Смята се, че студеното време, ниската влажност на въздуха и прекарването на повече време на закрито, могат да ускорят разпространението им.

Две други изследвания, които проследяват новите инфекции в 47 страни, свързват по-високите температури със забавянето на предаването им.
Направените дотук изследвания дават противоречиви резултати за поведението на коронавируса. Проучване, направено в 221 града в Китай установи, че температурата, влажността и дневната светлина не влияят на скоростта на разпространение. Две други изследвания, които проследяват новите инфекции в 47 страни, свързват по-високите температури със забавянето на предаването им на места като Филипините, Австралия и Бразилия. Авторите на изследване, направено в 117 държави, твърдят, че в Северното полукълбо може да се наблюдава спад на новите случаи на COVID-19 през лятото и възобновяване през зимата. Техният анализ стига до извода, че с всеки градус отдалечаване от екватора, броят на случаите на коронавирус нараства с 2,6%. Ръководителят на програмата на Световната здравна организация Майк Райън предупреди: „Не можем да разчитаме, че сезонът или температурата ще са отговорът (за разпространението на болестта).“

Защо е различно през лятото и през зимата
„Причината, поради която се смята, че студеното време ускорява разпространението на кашлица, настинка и грип, е, че студеният въздух води до дразнене в носните проходи и дихателните пътища, което ни прави по-податливи на вирусна инфекция“, казва Саймън Кларк, експерт по клетъчна микробиология от Университета в Рединг, Великобритания.

През зимата хората прекарват повече време на закрито, което също е предпоставка за по-лесно предаване на инфекциите, пише агенция Ройтерс. Но климатиците през лятото могат да играят същата роля, събирайки повече хора и увеличавайки риска те да се заразят един от друг.

Повишаването на температурите и на влажността, води до по-бърза загуба на способността на коронавирусните частици по повърхностите да заразяват хора. В лабораторни условия повишаването на температурите и на влажността, води до по-бърза загуба на способността на коронавирусните частици по повърхностите да заразяват хора. Нов математически модел добавя доказателства, че по-горещите и сухи условия могат да намалят количеството на капсули от вируса, които да останат заразни по повърхностите. След като капчиците, излъчени от заразен човек, изсъхнат, частиците на вируса вътре в него стават неактивни, обявиха изследователив в списанието Physics of Fluids.

„Времето на открито […] определя продължителността на изсушаване на дихателните капчици, отложени върху повърхности. Времето за изсъхване е свързано с оцеляването на коронавируса вътре в капчиците“, казва пред Ройтерс съавторът на изследването Райнеш Бхардвай от Индийския технологичен институт в Мумбай.

„Това може да не е единственият фактор, но определено метеорологичните условия имат значение“, категоричен е той.

По-ниските температури, в съчетание с по-високата влажност, биха позволили на вируса да остане активен за по-дълги периоди на повърхностите, се посочва в доклада. Изследователите също така предполагат, че определени повърхности предпоставят по-дълъг период на активност на вируса.

„Нашето проучване предполага, че повърхности като екрани на смартфони и дърво трябва да се почистват по-често от стъклени и стоманени повърхности, тъй като капките се изпаряват бавно върху такива повърхности, като по този начин увеличават времето, през което коронавирусът оцелява“, каза Бхардвай. Въпреки действието на слънцето експертите смятат, че честото миене на ръцете, спазването на дистанция и носенето на маска са препоръчителни и през лятото. Причината е, че частиците от вируса, издишани от заразен човек, се разпространяват по-бързо на открито. Едно проучване доказа, че дори лек бриз може да носи капчици слюнка на разстояние от до 6 метра.

Какво още може да обезсили вируса
Витамин Д: Учените изследват дали нивата на регулиращия имунитета витамин Д в кръвта на хората влияят на това колко уязвими са те към инфекция от новия коронавирус или към това колко често боледуват. Естественият начин за набавяне на витамин Д е чрез излагане на кожата на слънчева светлина.

Полени: Проучване в Холандия за всички грипоподобни заболявания, включително COVID-19, през последните години стигна до заключението, че концентрациите на цветен прашец са дори по-важни за дихателните заболявания от слънчевата светлина. Облаците от цветен прашец действат като въздушни филтри, улавяйки вирусните частици, а полените активират имунните реакции, дори при хора без явна алергия.

Проучването установява, че грипоподобните заболявания започват да намаляват, когато цветният прашец достига 610 поленови зърна на кубически метър. Това ниво е типично зе средните ширини от началото на пролетта до октомври.

От обявяването на инфекцията от коронавирус за пандемия в началото на март над 7,5 милиона души са регистрирани като заразени. Починалите са повече от 420 хиляди. Можете да следите чрез интерактивната карта разпространението на заболяването по света.

Бонка Дипчикова