Парламентът създаде фигура на спецпрокурор, който да разследва главния прокурор, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Това се случи след като депутатите приеха параграф 2 от Наказателно-процесуалния кодекс на второ четене. „За“ текста гласуваха 83 народни представители, „против“ – 52 и „въздържали се“ -5 , с което параграфът бе приет. Съгласно текста разследването по дела за престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, се провежда от прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.
Прокурорът по разследването може да възлага отделни действия по разследването на следовател от следствени отдел в Специализираната прокуратура.
Парламентът реши прокурорът по разследването на главния прокурор да се избира от Пленума на ВСС с не по-малко от 15 гласа с явно гласуване. Това се случи след като депутатите приеха промени в Наказателно-процесуалния кодекс, в чиито преходни и заключителни разпоредби измениха Закона за съдебната власт.
Първоначалното предложение бе мандатът на този прокурор да бъде 7 години и да се избира от Пленума на ВСС с мнозинство повече от половината от членовете и с явно гласуване, но то претърпя промяна между първо и второ четене.
В крайна сметка депутатите приеха прокурорът за разследването срещу главния прокурор или негов заместник да се избира за срок от 5 години без право на повторно избиране и с не по-малко от 15 гласа с явно гласуване. Приетите текстове предвиждат прокурорът по разследването срещу главния прокурор да е част от Прокуратурата на Република България.
Предложения за кандидати за длъжността на прокурор по разследването на главния прокурор може да правят не по-малко от шестима от членовете на Пленума на ВСС, както и кандидатът за заемане на длъжостта.
Дали с фигурата на прокурор по разследването на главния прокурор не е поредният Франкещайн в правната наука. Това каза народният представител от ПГ на „БСП за България“ Филип Попов по време на дебата по текстовете от Наказателно-процесуалния кодекс за фигурата на прокурор, разследващ главния прокурор.
„Целта на законопроекта е да представи механизма с помощта, на който да бъде разследван главният прокурор. В усилията си вносителите са създали нова процесуална фигура прокурор, по разследването срещу главния прокурор. Нека се опитаме да разберем това правно новаторство и се помъчим да разберем що е то прокурор по разследваето срещу главния прокурор и дали не е поредният Франкенщайн в правната наука, роден от управляващото мнозинство. Дали той е способен да реши задачата, а която е създаден. За да си отговирм, трябва внимателно да изследваме предложения законопроект“, каза още Филип Попов.
По думите му трябва да се потърси отговор на това кой предлага тази фигура и кой го избира. „Отговорите на тези въпроси са крайно незадоволителни и рисуват един магистрат само и единствено прокурор, предложен от прокурори, и в края на мандата си се връща отново при колегите си прокурори, подчинен на обекта на своите разследвания“, заяви още Филип Попов.
Според него от кумова срама управляващите са предложили да отпадне разпоредбата, даваща възможност на главния прокурор или неговите заместници да изменят актовете му.
Няма нищо изключително във възможността отделни действия по разследването на главния прокурор да се извършва от следовател от Специализираната прокуратура, каза по време на дебата народният представител от НФСБ Христиан Митев.
„В параграф втори нищо изключително не се случва от това, което се случва по всички разследвания по наказателни, досъдебни производства в България, а именно възможността да се извършват отделни действия по разследването от следовател, в случая от следствения отдел от специализираната прокуратура. Ръководството на цялото досъдебно производство ще се извършва от прокурора, който разследва главния прокурор“, заяви още Христиан Митев.
Според него към този момент не може да се каже дали този механизъм ще бъде одобрен.
Крум Зарков подчерта, че хората живеят с убеждението за несправедливост на съдебния процес. Проблемът не е какво влиза в съда, а какво не влиза, изтъкна червеният депутат, като посочи виновника за това – прокуратурата.
Социалистът Байчев също изрази несъгласието на червените, защото това било отчитане на дейност, а човекът, който щял да бъде назначен на тази длъжност, се търсил в момента.
Трябва да се въведена такава фигура, за да се изпълнят отправените към нас изисквания на европейските партньори, защити предложението Красимир Ципов от ГЕРБ. Освен това, по мнението му така щяло да се отговори на обществените очаквания.
„Отново искам да заявя, че трябва да се въведе една такава фигура, за да се изпълнят направените препоръки и да се отговори на обществените очаквания. Да, текстовете претърпяха сериозна промяна, но заради това се разглеждат всички законопроекти – за да предизвикат обществена дискусия, да постъпят различни становища и в крайна сметка мнозинството в парламента да вземе решение“, посочи Ципов.
Той припомни и основните промени, които са внесени в текстовете между първо и второ четене и обясни в какво се състои разликата.
Зарков напомни, че Венецианската комисия действително може само да препоръчва определени законодателни изменения, но за разлика от становищата на този орган, то решенията на ЕСПЧ са задължителни за изпълнение, а Венецианската комисия реферира към него.
Смиляна Нитова-Кръстева от своя страна предупреди, че управляващите създават „един омагьосан кръг, от който няма излизане“ и хвърлят прах в очите на българските граждани.
Какво предстои и кога ще бъде избран специален прокурор?
След като текстовете бяха приети с мнозинство, предстои промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за съдебната власт (ЗСВ) да бъдат изпратени на президента за обнародването им в „Държавен вестник“. Радев обаче може да се възползва от правото си и да наложи вето върху поправките.
Ако държавният глава не наложи вето и поправките бъдат обнародвани, то се очаква това да се случи в срок до 2 седмици. Ако пък наложи вето, промените ще бъдат върнати за преразглеждане в Народното събрание.
От всичко това зависи и кога ще започне процедурата по избор на първия в България прокурор, който ще може да разследва главния и неговите заместници. Процедурата по избора му трябва да бъде открита почти веднага и до месец март трябва да са известни имената на кандидатите.
До средата на май месец новият прокурор трябва да бъде избран, ако държавният глава не наложи вето.
