Categories: Свободна Европа

Ще обърне ли новият парламент позицията на Радев за Украйна

България е единствената страна от НАТО, с изключение на Унгария, която не подкрепя военно Украйна. А българският президент е единственият държавен глава на страна членка на Алианса от региона, който не подписа декларацията в подкрепа на Украйна, която приеха деветима негови колеги.

В последните месеци България на практика се управлява от Румен Радев и назначеното от него служебно правителство. След изборите на 2 октомври обаче страната има ново Народно събрание, а мнозинството в него не споделя позициите на Радев.

Вече има сигнали, че депутатите може да променят позицията на България, а това ще означава, че президентът и служебното правителство ще трябва да се съобразят. Конституцията казва, че България е парламентарна република.

Повечето депутати в новото българско Народно събрание подкрепят Украйна, която беше нападната от Русия преди седем месеца, и са съгласни с призива на 9 президенти от Централна и Източна Европа за приемане на Киев в НАТО.

Точно обратната позиция заеха президентът Румен Радев и назначеното от него служебно правителство. Държавният глава отказа да се присъедини към декларацията на своите колеги, защото според него приемането на Украйна в НАТО може да се обсъди едва след края на войната. Той често казва, че изпращането на оръжия би означавало „въвличане“ във войната.

Служебният външен министър Николай Милков също се обяви против декларацията и я нарече „малко рискован процес“.

Позицията на Радев предизвика протест пред президентството. Участниците нарекоха решението на Радев „позорно“ и поискаха той да бъде отстранен от поста.

Проверка на Свободна Европа показа, че повечето политически сили подкрепят присъединяването на Украйна към НАТО.

„Аз щях да я подпиша [декларацията]“, каза в първото си изявление след изборите Бойко Борисов, лидерът на ГЕРБ – партията, която получи най-много гласове на парламентарните избори.

Коалицията „Демократична България“ дори подготвя проект за решение на парламента, коeто да задължи правителството да изпрати военнотехническа помощ на Киев. Предишното правителство отказа да го направи заради несъгласие на една от партиите в него – БСП.

„Демократична България“ обвини Радев, че няма легитимност сам да се произнася по стратегически за България избори и „да поставя под съмнение нейната евроатлантическа ориентация”. Коалицията поиска изработване на национална позиция с решаваща роля на новото Народно събрание.

„Не само че може, но би трябвало [Народното събрание] да обърне тази позиция“, коментира за Свободна Европа преподавателят по политически науки в Софийския университет Даниел Смилов. Той напомни, че „поне декларативно“ партиите с проатлантически позиции имат голямо мнозинство.

Как да стане това

Победителят в изборите ГЕРБ предложи на другите партии преговори за „евроатлантическо правителство“. Лидерът на партията и бивш премиер Бойко Борисов каза, че ситуацията по отношение на войната е „черно или бяло“ и се определи като най-„антипутиновата“ партия.

„Това знаме, украинското, седи тук от първия ден на войната“, каза Борисов в отговор на въпрос на Свободна Европа по време на първата си пресконференция след изборите. Бившият премиер каза, че той би подписал декларацията в подкрепа на Украйна, ако беше на мястото на Радев.

„Демократична България“ каза, че ще внесе проект за решение за изпращане на военна помощ за Украйна и ще предложи да се изработи национална позиция, която да бъде следвана и от президента.

Виждам в него това пристрастие, в което винаги сме го подозирали – че гледа на изток.

„Какъв е г-н президентът? Това не му е правомощие. Тук виждам в него това пристрастие, в което винаги сме го подозирали – че гледа на изток“, каза за Свободна Европа съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов.

Очаква се президентът Румен Радев да свика новото Народно събрание. Едва след това ще могат да бъдат внасяни предложения за решения. Отсега е видно обаче, че има мнозинство за приемане на категорична позиция на България в подкрепа на Украйна, включително и с изпращане на оръжия.

„За изпращането на оръжие не би трябвало да има проблем да се събере мнозинство. И най-малкото, което може да се очаква, е промяна на решението на парламента [от май 2022 г.], което ограничава действията на изпълнителната власт“, каза Даниел Смилов.

През май Народното събрание реши да подкрепи Украйна само с ремонт на военна техника, но не и с изпращане на оръжие. Това беше компромисът, постигнат в управляващата коалиция заради нежеланието на БСП.

Има ли достатъчно гласове

Отсега е ясно кои партии няма да подкрепят по-категорична подкрепа за Украйна. „Възраждане“ е открито проруска партия и призовава за напускане на ЕС и НАТО. Тя има 27 депутати в новия парламент.

БСП и „Български възход“ подкрепят членството на България в ЕС и НАТО, но изказват и проруски позиции и са против военната помощ за Украйна. Партиите на Корнелия Нинова и Стефан Янев имат съответно 25 и 12 депутати. Това прави общо 64 депутати, от които не може да се очаква подкрепа за по-категорична позиция за Украйна.

В Народното събрание обаче има още 176 народни представители, а за мнозинство са необходими само 121. През май Движението за права и свободи (ДПС) изрази подкрепа за изпращането на оръжие на Киев. Пред Свободна Европа депутат от ДПС каза, че партията не е обсъждала специална позиция по отказа на Румен Радев да подкрепи приемането на Украйна в НАТО.

„Аз не виждам защо Украйна да не стане член на НАТО“.

„Но знаете, ние сме евроатлантици, така че сме твърдо за разширяването на НАТО“, каза за Свободна Европа Хамид Хамид от ДПС. „Аз не виждам защо Украйна да не стане член на НАТО, но това е моята позиция“.

ГЕРБ има 67 депутати в новия парламент, ДПС – 36, а „Демократична България“ – 20. Това прави общо 123 депутати, които са достатъчни за одобряване на решение.

Останалите 53 народни представители са избрани от „Продължаваме промяната“ (ПП). Пресцентърът на партията не отговори на въпросите на Свободна Европа. Лидерите на ПП обаче досега са изказвали позиции в категорична подкрепа на Украйна и за изпращане на оръжие.

Два месеца след началото на войната тогавашният вицепремиер и съпредседател на „Продължаваме промяната“ Асен Василев нарече позицията на президента Радев за Украйна „позорна“.

„Позицията, която президентът Радев изрази, че, давайки оръжие, продължаваме конфликта, е позорна. Тя е позорна, защото в нея имплицитно стои разбирането, че Русия ще победи в този конфликт и е добре и нормално да победи в този конфликт“, каза Василев на 27 април.

По-късно ПП не гласува изпращане на оръжие, за да постигне компромис с БСП в рамките на коалиционното правителство.

Предстои партиите да изразят с гласуване своите позиции, когато темата влезе в парламента. Мнозинството за подкрепа на приемането на Украйна в НАТО и изпращане на оръжие го има.

„Ако Народното събрание вземе решения по тези въпроси, президентът или назначено от него служебно правителство трябва да се съобразяват с тях“, каза Даниел Смилов.

Румен Радев направи редица противоречиви изказвания за войната в Украйна. Той осъди войната, но без да назове агресора. Президентът нарече войната „братоубийствена“, което предизвика отговор от украинския външен министър Дмитро Кулеба.

Радев подкрепи приемането на Украйна в ЕС, но не и в НАТО. Той каза, че България ще подкрепи санкциите на ЕС срещу Русия, но предупреди и за техния икономически ефект. Държавният глава осъди нелегитимните референдуми, проведени от окупационните власти в четири украински области и едновременно с това призова за „мир“.

Arhiv