Categories: АнализиСвободна Европа

Ще отговори ли Иран на убийството на лидера на Хизбула

Иран е изправен пред сериозна дилема, след като миналата седмица Израел уби при въздушни удари в Ливан лидера на шиитската групировка Хизбула и ключов съюзник на Техеран – Хасан Насрала.

Освен Насрала, Израел уби още шестима ключови командири на групировката, а във вторник започна и сухопътна офанзива в Ливан.

Ако Иран, който подкрепя Хизбула, реши да нанесе пряк военен удар по Израел в отговор на неговите действия, рискува да започне пълномащабна война със своя заклет враг.

Ако обаче Техеран избере сдържаност, това може да нанесе удар върху репутацията му както сред съюзниците, така и сред враговете в региона на Близкия изток.

Хизбула е въоръжена групировка, но и политическа партия, която контролира голяма част от Южен Ливан. Тя е част от т.нар. Ос на съпротивата на Иран – мрежа от групировки, които действат в интерес на Техеран и са подпомагани от него.

Хизбула е обявена за терористична организация от САЩ. Европейският съюз (ЕС) смята за терористично само въоръженото, но не и политическото ѝ крило. Хизбула освен това е ключова и за стратегията на Иран за възпиране на Израел и САЩ.

„Иран се намира в сложна ситуация, в която отчаяно иска да може да отговори, но се страхува от последиците от директното си действие“, казва анализаторът Матю Левит от Вашингтонския институт за близкоизточна политика.

Няма полезен ход

Малко вероятно е Иран да нанесе директен военен удар по Израел – ход, който би могъл да предизвика скъпоструваща пълномащабна война, която Техеран се стреми да избегне, смятат експерти.

В случай на пряк конфликт Израел има военно превъзходство, въпреки че арсеналът от безпилотни самолети и ракети на Иран представлява значителна заплаха, казват още анализаторите.

„Възможностите на Иран срещу Израел варират от лоши към по-лоши, като се имат предвид конвенционалните военни недостатъци на Техеран и ударите, които е понесла регионалната му терористична мрежа“, казва Бехнам Талеблу, старши сътрудник в американската „Фондация за защита на демокрациите“.

През април тази година Иран предприе безпрецедентна атака с дронове и ракети срещу Израел. Това стана скоро след предполагаеми израелски въздушни удари, при които бяха убити седем висши ирански командири в Сирия.

По думите на Талеблу Иран вероятно ще предприеме нова пряка атака срещу Израел само ако е изправен пред „екзистенциална“ заплаха.

Тъй като пряката конфронтация вероятно е изключена, експертите допускат, че Иран може да се обърне към други организации от т.нар. Ос на съпротивата, за да нанесе щети на Израел и неговия ключов съюзник – САЩ. Това включва проиранските шиитски милиции в Ирак, йеменските бунтовници хути и милициите в Сирия.

Откакто Израел започна война срещу групировката Хамас в ивицата Газа през октомври 2023 г. обаче, иранската Ос на съпротивата претърпя големи загуби. Хамас, смятана за терористична организация от САЩ и ЕС, е силно отслабена. Израел уби Насрала и по-голямата част от ръководството на Хизбула в Ливан през последните дни и нанесе удари по цели на бунтовниците хути в Йемен.

Всичко това поставя под въпрос способността им да отвърнат на ударите на Израел.

Иран избира сдържаност

След убийството на Насрала иранските лидери изглеждат необичайно сдържани.

Върховният лидер аятолах Али Хаменей не е заплашвал с пряк ирански отговор. Това контрастира с изричното му обещание за отмъщение след убийството на Исмаил Хания, политическия ръководител на посочената от САЩ и ЕС палестинска терористична групировка Хамас, в Техеран през юли.

„Иран оттегли обещанието за твърдо отмъщение и кръвопролитие след убийството на Хания в Техеран, защото почувства, че нещата в региона поне политически се развиват по неговия начин“, казва Талеблу.

„Но все по-смъртоносните и смели израелски действия срещу Хизбула през последните две седмици не бяха нищо друго освен стратегическа промяна на играта срещу Ислямската република и нейната [Ос на съпротива]“, добави той.

Въпреки това изглежда, че Иран възприема стратегия на сдържаност.

На 30 септември иранското външно министерство заяви, че страната няма да изпрати сили в Ливан или ивицата Газа да воюват с Израел, тъй като Хамас и Хизбула „имат способността и силата да се защитят от агресията“.

Според Фарзан Сабет, старши научен сътрудник в Женевския институт за следдипломна квалификация, нежеланието на Иран да отговори на нападенията на Израел може да нанесе удар върху репутацията на Техеран в региона.

„Остава се с впечатлението, че Техеран не е в състояние да наложи собствените си червени линии срещу Израел“, каза той.

„Дори това да не е вярно, Иран изглежда слаб. А предполагаемата слабост е покана за по-големи предизвикателства.“

А ядрената програма?

Дори Хаменей да изглежда сдържан, поддръжниците на по-радикална политика срещу Израел в Иран призовават за военни действия. Някои от тях дори призовават Техеран да използва ядрената си програма, като твърдят, че само ядреното възпиране ще гарантира, че Израел няма да атакува директно Иран.

Иранските медии съобщават, че страната разполага с достатъчно обогатен уран, за да произведе 10 ядрени бомби. Според експерти обаче на Иран може да са му необходими месеци или дори повече от година, за да произведе достатъчно уран, подходящ за направата на бомба.

Според Фарзан Сабет сметките на Иран могат да се променят, ако той открие, че възможностите на Хизбула – ключовото възпиращо средство на Техеран срещу Израел – са значително намалени.

„С развитието на настоящия регионален конфликт Ислямската република може скоро да се изправи пред момента „възползвай се или загуби възможността“, когато трябва да реши дали да има ядрени оръжия [или не]“, каза Сабет.

Arhiv