„Ще поканим папата в Стара Загора“

Католически монаси учат роми и строят голям комплекс в града под липите.

Папата взима присърце съдбата на хората в периферията и нищо чудно да посети един католически орден, който се грижи за ромски деца в Стара Загора, пише Флориан Рипка от германската организация „Църквата помага в беда“.

„Ако не направим нищо за тях, съдбата на ромските деца е предопределена“, разказва отец Мартин Жилек, който работи в Стара Загора.

„На 14-годишна възраст кланът ги принуждава да се омъжват или женят, после бързо раждат деца и се препитават от детските надбавки, 40 лева.“ За много ромски семейства това е и единственият приход, пояснява монахът от „Ордена на салезианците на Дон Боско“, един от най-големите католически ордени, който се води „папски орден“.

[ad id=“225664″]

В Стара Загора живеят близо 28 хиляди роми, повечето деца и младежи. Обитават бараки и разпадащи се или недостроени къщи. Твърди се, че ромите в България са около един милион, но никой не знае точния им брой. Защото те живеят в паралелно общество. Външният наблюдател изобщо не може да проумее клановите им структури. Ромите са презирани, мразени и изключени от обществения живот.

Враждебността е толкова силна, че дори българи с по-тъмен цвят на кожата, поради което приличат на роми, трудно си намират работа. Ромите обикновено остават с минимално образование, когато изобщо имат някакво. Поради това те са обречени или на безработица, или на дребна престъпност. А това на свой ред подхранва предубежденията и издига нови прегради. Така че в крайна сметка те пак опират до детските надбавки. Децата се превръщат в нещо като „застраховка живот“ и в същото време са поредната стъпка към мизерията. Така се получава дяволски кръг.

„След седмица-две вече започват да казват „моля“ и „благодаря“

Отец Мартин и другите братя обаче не се предават. Вече са изградили два свои центъра в ромската общност и се опитват да предоставят на хората там по-добри възможности. Това може да стане само по един начин, убеден е отец Мартин:

„Само през децата. До възрастните почти не можем да достигнем.“

Отците от Ордена на салезианците решили да помагат на децата да си пишат домашните. Но всъщност вършат много повече от това. Защото след училище децата се събират при тях, хранят се, играят и учат. Католическите монаси се опитват да ги приучат на маниери.

„След някоя и друга седмица децата вече започват да казват „моля“ и „благодаря“. Стават и по-спокойни, вече не са толкова нервни“, разказва отец Мартин.

Защото у дома си много от тези деца не получават необходимото внимание, шляят се по цял ден по улицата, а другите им съученици ги отбягват.

„За тях е изненада дори фактът, че ги наричаме по име. Ние просто им отделяме повече време. А пък родителите бързо научават това и започват и те да идват при нас“, обяснява отецът.

[ad id=“225664″]

Уникален проект

Салезианците в Стара Загора не знаят почивка. Ромите ден и нощ чукат на вратата на тяхната обител. Участват в литургиите, вършат дребни услуги, търсят съвет или просто се отбиват при отците. Плановете на ордена са амбициозни. Предстои изграждането на цял комплекс с черква, училище, спортна площадка и жилища за монасите.

„Ще раздаваме и храна, а по този начин ще влезем в контакти и с възрастните. Искаме да ги убедим да пращат децата в нашето училище„, обяснява отец Мартин.

Според него тъкмо това е основният проблем: много родители не искат децата им да учат след основното училище. Защото инак няма как да ги омъжват и женят. „Много трудна работа е да ги убедиш, че е по-добре детето им да получи образование, дори висше, вместо да чака само на детските“, казва отецът.

Ватиканската фондация „Църквата помага в беда“ от самото начало подкрепя дейността на салезианците. Техният комплекс трябва да бъде завършен в началото на 2018 година.

„Кой знае, може пък папата да дойде за откриването“, усмихва се отец Мартин. „Ние във всички случаи ще го поканим.„

Тази идея съвсем не е толкова нереалистична, защото проектът е уникален в България и помага на „хората в периферията“, към чиято съдба папата е особено пристрастен, пише в края на дописката си Флориан Рипка.

[ad id=“225664″]

Дойче веле.