„Ще продължа“. Как политическата война отне от Мими Шишкова профила ѝ в ТикТок

Една събота сутрин – както всеки друг ден, Мими Шишкова отваря приложението ТикТок на телефона си.

Тя редовно качва в платформата свои видеоклипове на политически теми, обяснява как работят държавните институции и критикува някои политически партии. Често съдържанието ѝ е хумористично.

Точно в този ден обаче Мими Шишкова не успява да влезе в ТикТок. Излиза ѝ известие от приложението, че профилът ѝ е перманентно забранен.

„Появиха се опции – „сваляне на съдържанието“ и „възражение“. Но преди да избера някоя от двете, бях изхвърлена и не можах повече да вляза“, казва Шишкова пред Свободна Европа.

Профилът ѝ е свален, без китайската платформа да даде обяснение защо. Свободна Европа също попита ТикТок за причината, като използвахме формата за изпращане на медийни запитвания. Отговор няма.

„Мисля, че това е опит да се заглушат моите усилия да обясня как работи държавата по един забавен и достъпен начин“, казва Шишкова.

Тя изразява проевропейски и демократични позиции, най-често критикува корупцията и популизма. Необяснимото заглушаване обаче не застига само нея.

По същото време друг влогър – Станислав Цанов, се оплака в социалните мрежи, че платформата Ютуб е свалила негов видеоклип, който е критичен към единия председател на ДПС Делян Пеевски. По думите на Цанов оплакването към Ютуб е дошло от българското правителство.

Тези казуси повдигнаха въпроса как точно се случва модерацията в социалните мрежи и кой решава дали нещо трябва да бъде изтрито от тях.

„Целият процес е доста непрозрачен. Получаваш едно съобщение, че профилът ти е свален, и много малко обратна връзка защо е станало така“, казва специалистът по обработка на данни Никола Тулечки пред Свободна Европа.

Резултатът е, че политическа критика или сатира е подложена на цензура. Това може да стане или с участието на правителството, или с помощта на организирани групи, които да докладват съдържанието. Така политическите войни се пренасят и в интернет, където неудобни теми също може да бъдат заглушавани.

„Да достигна до хората и да обясня нещата“

Мими Шишкова е юристка, а в момента учи „Публична администрация“. Заедно със съпруга си Радослав Петров е авторка на настолната игра „Карти срещу българщината“. Двамата развиват и книгоиздателска дейност.

Шишкова невинаги е искала да прави видеоклипове на политически теми.

Когато започва да използва ТикТок, тя споделя предимно снимки от уикенд пътувания и отделни интересни новини.

През 2023 г. Шишкова посещава изложба, в която макет на панелен блок повдига въпроса за влиянието на близкото минало върху България в настоящето. Шишкова публикува в ТикТок видео от изложбата и веднага получава коментари.

„Много хора бяха писали, че през социализма се е живяло по-добре. Смятах, че това е вредно клише“, разказва тя.

Това я подтиква да прави повече видеа на такива теми – от носталгията по миналото до „псевдопатриотизма“. Прави видеа за т.нар. възродителен процес – репресиите на комунистическия режим срещу българските турци и мюсюлмани, за тайната полиция Държавна сигурност, както и за концлагера в Белене.

През последните 3-4 месеца съдържанието в канала на Мими Шишкова е предимно политическо.

„Осъзнах, че няма достъпна информация за начина, по който работят институциите, и за нашата роля в политическата действителност“, казва Шишкова.

Във видеоклиповете си тя коментира и актуални новини от българския политически живот – например, разрива в ДПС между Пеевски и почетния председател Ахмед Доган, както и приемането на поправки в закона за училищното образование, които забраняват разискването на теми, свързани с ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и трансджендър хора).

Шишкова казва, че няма претенцията с тези свои клипове да компенсира липсите в гражданското образование в България.

„Просто исках да намеря някакъв канал, чрез който да достигна до хората и да обясня нещата, които за мен се подразбират“, добавя тя.

Защо е изтрит профилът ѝ

В първия си профил в ТикТок Шишкова има 13 хиляди последователи, а видеата ѝ събират десетки хиляди гледания. Този профил обаче вече е изтрит.

ТикТок не дава на Шишкова информация защо това се е случило.

Няколко дни по-рано тя получава известия за няколко „нарушения“. Едно от тях е заради хумористично видео, което Шишкова качва по повод конфликта в ДПС.

„Пошегувах се, че Пеевски и Доган трябва да си организират пехливански борби, за да станем свидетели на края на ДПС по един атрактивен начин“, казва Шишкова.

ТикТок няколко пъти сваля това видео заради „призив към агресия и насилие“. Шишкова казва, че не е очаквала тази реакция от платформата.

Изтривани са и нейни клипове, в които критикува партия „Възраждане“ заради анти-ЛГБТ закона, приет по инициатива на проруската формация, която се представя за националистическа.

Как се сваля профил

Според Никола Тулечки свалянето на отделни публикации или цели канали от ТикТок и други социални мрежи се решава на няколко различни нива:

• Ниво „Правителство“. Всички платформи са длъжни да съдействат на институциите в отделните държави, които определят какво е „незаконно съдържание“. Понякога платформите не се съобразяват с това – например Телеграм, чийто собственик Павел Дуров беше арестуван по обвинения, че не е съдействал в разрешаването на различни престъпления, за които Телеграм е бил използван. По тази линия властите могат да предприемат мерки за изтриването на определено незаконно съдържание.
• Ниво „Модератори“. Това са служители на самите платформи. Задачата им е да свалят съдържание, което не отговаря на законите и на собствената фирмена политика на платформата.
• Ниво „Изкуствен интелект“. Платформите търсят как да улеснят работата на модераторите и затова използват изкуствен интелект и други нови технологии. Те често правят грешки и неподходящи преценки.
• Ниво „Докладване“. Другият начин да се улесни модерацията е с опцията потребителите също да сигнализират, когато видят проблем в съдържанието.

Политическото съдържание като това в канала на Мими Шишкова само по себе си не е забранено нито от закона, нито от самите платформи.

Колко силно е докладването

Докладването (на английски – report) е възможност потребителите на всяка платформа да изпратят сигнал, че някоя публикация или профил не отговаря на законите и правилата. Във Фейсбук например можеш да докладваш съдържание за порнография, тормоз, насилие, спам, фалшива информация и др.

В режим на „информационна война“ не е нетипично тази опция да се използва масово и организирано с цел да се свалят отделни публикации и цели канали.

„Хората използват докладването като оръжие, а механизмите за модерация – за политически войни“, казва Никола Тулечки.

„Ако някой търси целенасочено и организира масово докладване, със сигурност ще успее да го направи така, че съдържанието да бъде оценено като нарушаващо правилата – дори когато не е“, казва Шишкова и добавя, че често попада на съдържание с нецензурни думи и призиви към насилие, което обаче си остава в ТикТок.

Тя добавя, че видеата ѝ най-често са сваляни, когато започнат да трупат много гледания и споделяния. Според Шишкова това се дължи именно на докладване от страна на организирани групи потребители, които искат да изтрият канала ѝ.

Често обаче това докладване има обратен ефект, отбелязва Тулечки. Сваленият профил или видеоклип става по-интересен за хората именно защото е бил изтрит.

Вечният проблем с модерацията

Традиционно всички платформи пазят в тайна по-конкретната информация за механизмите, които използват за модерация.

Вижда се, че някои платформи като Фейсбук приемат модерацията по-сериозно и имат развити правила, прозрачност при политическите реклами и т.н. Други платформи като Телеграм обаче целенасочено отказват да се модерират, казва Тулечки.

ТикТок не е нито на нивото на Фейсбук, нито на това на Телеграм, но и при него липсва прозрачност за механизмите на модерация. Нуждата от разрешаване на този проблем беше адресирана с европейски регламент за цифровите услуги, който беше приет през 2022 г.

Той изисква по-голяма прозрачност от най-големите онлайн платформи и говори за предотвратяване на „незаконни дейности“ и дезинформация. Като закон, приет от Европейския съюз (ЕС), е задължително да бъде въведен и в България.

В началото на 2024 г. „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) внесе промени в Закона за електронните съобщения с цел да се въведат текстовете от регламента в българското законодателство.

Проектът обаче така и не беше гласуван. Другата пречка регламентът да се прилага в България е бездействието на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която като местен координатор на цифровите услуги би трябвало „да се размърда“, казва Тулечки.

Ако тези процеси бяха в ход, днес Мими Шишкова щеше да има възможност да се обърне към специален медиатор, на който ТикТок има законово задължение да отговори. Това щеше да гарантира по-голяма прозрачност в изясняването на причините профилът ѝ да бъде свален.

Всички опити за регулация на платформите водят до обвинения в цензура и ограничаване на свободата на словото.

„Държавата няма правото да казва кое е истина и кое – не“, казва Тулечки. „Не става дума за регулация на конкретно съдържание, а на това как се използва за политически цели, какви мрежи и организации го разпространяват.“

Свалянето на профила на Мими Шишкова не се отразява на мотивацията ѝ да продължи да прави такова съдържание. Тя има нов профил в ТикТок, който бързо трупа последователи.

„Виждам, че интересът към образователни и политически видеа с хумор е голям и ще продължа да ги правя“, казва тя.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036