Categories: Свободна Европа

Ще свърши ли войната през 2023 година

Войната в Украйна може и да прилича на Втората световна, но краят й – засега – не предстои да е същият. През 1945 г. съюзниците единно искат военен и политически разгром на Германия, стихийно създават международно съдилище, отнемат без философстване на Берлин маса атрибути на държавността, формират нова организация, която да брани мира от заплахи като нацистката.

Досега няма единна индикация на НАТО и ЕС, че към Русия предстои да се приложи подобен подход. Това не означава, че такъв няма да има. 2023 е годината на този основен избор на Вашингтон и Брюксел, и именно от него зависи кога ще свърши войната в Украйна в широкия смисъл на думата – след десетилетия като Студената война или почти веднага след евентуалното военно поражение на Русия на бойното поле.

Но за това – след малко, нека първо да видим какво става на фронта.

Фронтът днес, 3 януари 2023 г.

В Източна Украйна има бойни действия „в застой“, казва шефът на украинското разузнаване Кирил Буданов. Може да изглежда, че фронтът там не помръдва, но боевете са тежки и има големи загуби от двете страни. Пример за това е Бахмут.

На юг не се съобщава за сериозни военни действия.

Русия продължава да обстрелва градове – на Коледа, на Нова година, всеки ден.

Линията на фронта остава огромна дори и след украинското контранастъпление от края на август (преди това фронтът беше близо 2500 км). Сега линията е от около 1500 км. и руската армия редува силни и слаби атаки по цялото й продължение, казва шефът на украинските въоръжени сили ген. Валерий Залужни.

Той добавя, че руските сили са се изтеглили на позиции, до които не достигат американските ракетни системи Himars, а тези системи са с най-далечния обхват, които Украйна има.

Фронтът в близките седмици

В следващите седмици се очакват най-малко три събития, които ще определят близкия ход на войната: настъпването на студовете, ефектът от досегашната мобилизация на руската армия и новата предстояща вълна на руската мобилизация.

Заледената почва е благоприятна за нападение, а не за отбрана, твърдят военните експерти Олег Жданов, Юрий Фьодоров и Роман Свитан. Те очакват това да позволи украинско контранастъпление и допускат, че то е логично да се предприеме на юг, към Мелитопол, който отваря пътя към Крим. Но е възможно да стане и обратното – да нападне руската армия, както прогнозира ген. Залужни. Според него това ще стане през февруари, най-късно през март, и на два пъти повтаря, че не изключва нападение от север срещу Киев. Температурите в Украйна ще паднат под нулата през уикенда, но после кишата ще се върне. Между средата и края на януари се очаква настъпване на по-трайни ниски температури.
Русия, която загуби хиляди войници, мобилизирани в края на септември, остави част от тях за обучение в Крим. Те са там от три месеца и това е добър срок за обучение, казва Руслан Левиев от Conflict Intelligence Team (CIT). Ген. Залужни допуска, че протича и друга подготовка на руски бойци – „някъде зад [планината] Урал“, както това е правил СССР през Втората световна война.
Русия подготвя нова мобилизация в началото на януари, казва украинският министър на отбраната Олексий Резников в обръщение към руските мъже за Нова година. Той твърди, че тази вълна ще бъде съпроводена със затваряне на границата за хора, подлежащи на военна служба.

„Нова вълна“ означава, че Русия ще разчита на хората, мобилизирани в нея, като на пушечно месо по цялата линия на фронта (както направи след септември), докато пусне по-обучените си бойци в нападение срещу ключови места.

Войната през тази година

Военният успех на Украйна зависи от количеството и обхвата на оръжието, което й изпращат съюзниците от НАТО и ЕС. До този момент помощта е огромна, но тя не позволява ефективно и пълномащабно контранастъпление. Оръжието идва бавно, в недостатъчно (за целите) количество и не съдържа системи с голям обсег.

Причините за това са много – първо, не навсякъде има „свободно“ оръжие, второ, не навсякъде могат да го произведат така бързо, както е нужно, трето, все още е жив страхът, че Украйна може да употреби ракетите на руска територия.

Четвъртата причина най-често се повтаря от президентския съветник Олексий Арестович, но той не е единственият, който казва това: ако Украйна изведнъж получи 100% от нужното оръжие, тя ще победи Русия много бързо, а демократичният свят не знае какво да прави с една победена Русия. Затова „бави топката“, чака обрисуването на собствената си визия.

Тази четвърта хипотеза не значи, че Вашингтон и Брюксел се чудят как да „управляват“ Русия. Тя изразява нещо буквално: идеята за военно победена Русия, оставаща с ядрено оръжие и в режим на отслабена диктатура, е немислима, резултатът – непредсказуем и затова опасен.

Най-същественият елемент е думата „немислима“. Тезата за това, че руската армия е непобедима, е подхранвана не само в Русия, но и в чужбина, през разказа за Втората световна война, а и не само за нея. Нужно е време, за да може светът да приеме точно обратния облик на страна, допринесла за разгрома на Хитлер. Но Украйна няма това време.

Защо войната ще е жива задълго

Руската пропаганда от години повтаря, че Западът иска да я унищожи, като я разчлени, но от два-три месеца това послание леко се измени. Сега се твърди, че евентуалното поражение на Русия във войната е това, което ще доведе до разчленяване и хаос.

Опаковано в тази версия, посланието на Кремъл съвпада с опасения на демократичния свят и с прогнози на руски експерти, осъждащи войната.

Руският политолог Дмитрий Орешкин (днес в изгнание) резюмира три възможности, по които Русия може да се развие след загуба във войната: демократично управление (но за него засега няма лидер, нито структура), военна хунта (тук има много кандидати за лидерство, които след кратък период на разпри да издигнат поредния единен представител от авторитарен тип) и гражданска война (която би започнала при разклатено управление).

Близостта на тези хипотези до новия формат на руската пропаганда усилва притеснения и подозрения, които не помагат за изпращането на нужното оръжие на Украйна, за да може войната да приключи по-бързо. Те не биха могли да окажат същото влияние върху Брюксел и Вашингтон, ако са предшествани от еднозначна преценка за подхода на света към Русия след войната. Но такава няма и дотук само Русия печели от това, а войната се удължава.

Arhiv