Ще се върне ли отново Народното събрание в бившия Партиен дом на БКП?
След 15 години ремонти и похарчени почти 43 млн. лв., сградата на бившия Партиен дом на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) в центъра на София може отново да стане дом на Народното събрание (НС). А историческата сграда на парламента с надписа „Съединението прави силата“, в която се провеждат пленарните заседания още от 1885 г., да затвори врати.
Това вече се случи веднъж – в третия управленски мандат на ГЕРБ през 2020 г., но опитът беше злополучен и за кратко.
Сега аргументът за преместване на депутатите отново в Партийния дом е, че и сградата на пл. „Народно събрание“ 2 се нуждае от ремонт, научи Свободна Европа, след като разговаря с представители на ръководството на действащия 49-и парламент, със служители на институцията и получи отговори по Закона за достъп до обществена информация.
Планът за ново преместване има подкрепата на ГЕРБ – най-голямата парламентарна група в 49-ото НС след изборите на 2 април, която излъчи и председател на институцията – Росен Желязков. За да се случи това обаче, този парламент трябва да има има по-дълъг живот от предишните няколко, което минава през формиране на редовно правителство.
Все още не е ясно дали, ако се стигне до решението, то ще бъде постоянно или временно.
„Към настоящия момент не е обсъждана промяна на предназначението на сградата на Народното събрание на пл. „Народно събрание“ 2, София“, отговориха от администрацията на въпрос какво е бъдещето на историческата сграда.
Необходимостта от основен ремонт на зданието на пл. “Народно събрание” “произтича от нуждата да бъдат подменени съществуващите инсталации, които са морално и технически остарели”, според отговора на администрацията на парламента. Планирано е и да бъдат ремонтирани покривът и фасадите с цел съхраняване на сградата като единична недвижима културна ценност от национално значение – какъвто е статутът ѝ съгласно закона за културното наследство.
15 години ремонти за 43 млн. лв.
Бившият Партиен дом и сега приютява част от администрацията на законодателната институция. Там заседават парламентарните комисии, а депутатите имат кабинети. От 2008 г. насам текат ремонти, които до момента са на обща стойност от 43 млн. лв. лева, показва справката предоставена от Народното събрание. Преобладаващата част от сумата е похарчена именно за нова пленарна зала и дейности по преместването на заседанията на депутатите в тази сграда в периода 2016-2019 г.
Преустройството на някогашната зала „Света София“ в пленарна зала струва близо 22 млн. лв. – по договор от 2016 г. Още близо 19,4 млн. лв. са дадени по друг договор от 2019 г., който включва проектиране и изпълнение на електрически, вентилационни и отоплителни системи, както и работа по фасадите и покрива.
По първите 12 договора по обществени поръчки за ремонти са платени суми от 4718 лв. за обновление на бюфетите, до 528 340 лв. – за смяна на дограма.
Общата сума на ремонти в Партийния дом може да нарасне, тъй като реконструкциите още не са приключили.
Всичко започва при Жан Виденов
Идеята парламентът да заседава в Партийния дом е стара. Всичко започва през далечната 1996 г. Тогава на власт е правителството на БСП с премиер е Жан Виденов, а председател на парламента е акад. Благовест Сендов. Депутатите и служителите смятат, че историческата сграда на Народното събрание е твърде малка, за да поеме тях, журналистите, служители на администрацията и посетители. Сградата на бившия Партиен дом (на БКП) вече се използва за заседания на комисии и лични кабинети на депутатите от няколко години. Сендов обявява архитектурен конкурс за преустройството на залата на Партийния дом – „Света София“ – в парламентарна. Правителството на Виденов пада след мащабни протести през януари 1997 г.
За известно време – в периода до 2001 г., темата за преместване на парламента не се повдига. Връща се на дневен ред по време на управлението на НДСВ и ДПС. Тогава председател на НС е проф. Огнян Герджиков от партията на тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски.
Проф. Герджиков също обявява архитектурен конкурс за нова парламентарна зала в бившия Партиен дом. Същото прави и наследникът му на поста – Георги Пирински от БСП, по време на управлението на “тройната коалиция” – БСП, НДСВ, ДПС.
Четвърти архитектурен конкурс за превръщане на Партийния дом в парламент е обявен през 2011 г. – в първия мандат на ГЕРБ. Начело на НС е Цецка Цачева. Планът е новата зала и съпътстващите ремонти да приключат за българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Това не се случи. Но в крайна сметка парламентът е преместен при третия кабинет на Бойко Борисов като премиер. Председател на НС по това време е Цвета Караянчева.
Десетата сесия на 44-ото Народно събрание беше открита на 2 септември 2020 в новата пленарна зала в сградата на парламента на пл.“Александър Първи“ 1, бившия Партиен дом. Денят е белязан от сблъсъци между протестиращи срещу правителството на Борисов и корупцията, и екипирани с щитове и каски сили на реда. Има пострадали и арестувани. Протестите срещу третия кабинет на Борисов и за оставка на главния прокурор Иван Гешев започнаха през лятото на същата година и продължиха през есента.
Журналистите без достъп
В ремонтираната сграда на бившия Партиен дом за представителите на медиите беше отредено място в приземния етаж. Там те можеха да следят заседанията на парламента на екрани, но нямаха достъп до депутатите или министрите в парламентарния контрол, за да им задават въпроси. Тогавашният председател на парламента Цвета Караянчева обясни ограничението с мерките срещу COVID-19, тъй като пандемията беше в ход. Другият ѝ аргумент беше, че е така в Европа.
Първото заседание на следващото 45-о НС през април 2021 г. обаче се проведе в старата сграда на парламента. Всички парламентарни сили тогава са „за“ завръщане в историческата постройка – без ГЕРБ. Така залата в Партийния дом на стойност 22 млн. лв. е ползвана само няколко месеца.
Ако 49-ото Народно събрание излъчи правителство и бъде взето решение на ново преместване от историческата сграда, журналистите няма да бъдат ограничавани. Ако медиите нямат нормамен достъп, няма да местим парламента, казаха от ръководството на НС пред “Свободна Европа.”
Историческата сграда на Народното събрание – паметник на културата от 1884 г.
Сградата на Народното събрание, в която сега заседават депутатите, е от първите обществени сгради, построени в следосвобожденския период в София. През февруари 1884 г. Министерският съвет, ръководен от Петко Каравелов, взема решение за нейното изграждане и до края на годината строежът е завършен.
Проектът е на виенския архитект Константин Йованович, негов е и проектът на парламента в Белград. Северното фоайе е част от триетажен павилион, проектиран от архитекта Пенчо Койчев по време на последното обновяване на сградата, започнало през 1925 г. и завършено три години по-късно. Сградата е разширена до северната страна с отделен вход, просторно фоайе, впечатляващи колони, триетажно стълбище, офис помещения и библиотека, информира сайтът на Народното събрание.
Сградата на българския парламент е в неоренесансов стил. Обявена е за исторически, архитектурен и културен паметник с национално значение.
Домът на ЦК на БКП
Партийният дом е завършен и открит през 1954 г. след 6 години строителство. Той е построен за централна сграда на Българската комунистическата партия (БКП). Има застроена площ от 40 хиляди квадратни метра, а коридорите са с обща дължина над 3 километра. Сградата е била свързана със система от тунели със съседните, в които се помещават Министерския съвет и президентската институция, както и с мавзолея на комунистическия лидер Георги Димитров. Мавзолеят беше съборен през 1999 г. Системата от тунели днес не функционира.
“Идеята е, че сградата трябва да побере ядрото на партийната администрация, тъй като партията държава има много чиновници. Тук работи една голяма част от партийния апарат, тук се съхранява архивът на Българската работническа партия, после комунистическа”, каза заместник кметът на София Атанас Чобанов, който е историк по образование, пред Свободна Европа.
За БСП и комунизма архитектурата е едно от идеологическите изкуства. Планът за “центъра на властта”, част от който е Партийният дом, трябва да внушава могъщество и, както казва историкът, “сградите трябва да потискат минувача, да внушават авторитета на партията държава, да карат човек да се чувства незначителен пред историческата сила на тази промяна и този режим, който е установен в България”.
На фасадата на Партийния дом все още има барелефи, останали от времето на БКП, въпреки че комунистическият режим е обявен за престъпен от Народното събрание още през май 2000 г. по време на управлението на Обединените демократични сили (ОДС) с премиер Иван Костов. С падането на комунистическия режим в зората на 90-те години на миналия век е свалена само червената петолъчка, символ на режима, от пилона над покрива на зданието. Сега там се вее националният флаг.
Recent Posts
