Ще се отвори ли парашутът на България?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 27, 1991 г.
ЩЕ СЕ ОТВОРИ ЛИ ПАРАШУТЪТ НА БЪЛГАРИЯ?
Ние, българите, се възхищаваме от стандарта на Франция, икономиката на Германия и производителността на Япония, но забравяме, че постигнатото благоденствие в тези страни не е плод на случайни обстоятелства, а резултат на основното откритие на Адам Смит – общество, в което хората, преследвайки собствените си частни интереси, придвижват и обществения интерес. При това от десетилетия. За нас нещата стоят по иначе. Ние се стремим да превърнем икономиката си в пазарна, но още сега причиняваме големи страдания на населението, макар че желанието ни за успех е огромно. След освободените цени следва приватизация, но не се знае дали монополът на държавата няма да смени само формата на собственост: обществото няма да спечели, ако вместо държавен монопол се образува частен. Изобщо механизмите на пазарната икономика могат да бъдат решаващи за ефективността, но те не гарантират справедливо разпределение. Икономическият растеж рядко успява да стигне долу до широките маси, ако изобщо бъде постигнат у нас. Рецесията и безработицата в крайна сметка се оказват най-страшните „странични продукти“ на свободния пазар. Ето защо чуждият опит не трябва да се пренася механично. При нас липсва приток на солидни кредити, голям вътрешен пазар, възможности за износ, стабилна парична система. От друга страна външната задлъжнялост в сравнение с брутния национален продукт на страната представлява изключително тежко бреме. В резултат е невъзможно България да финансира вноса в конвертируема валута и това води до липса на суровини и материали за националната ни икономика. Що се отнася до инвестициите, включително и тези за внос на технологии, те ще имат „скромно“ макроикономическо значение за България. И все пак, никой не отрича взаимната изгода от влагането на големи по обем капитали, но някак встрани остава въпросът: а какво ще стане в по-далечно бъдеще – няма ли да се повтори историята от близкото минало, когато бедните страни от Азия, Африка и Латинска Америка се оказаха в крайна сметка заробени и разорени именно в резултат на многомилиардните инвестиции? Неслучайно авторитетни икономисти и експерти посочват, че се очаква още по-рязко спадане на темповете на стопански растеж, галопираща инфлация и растяща безработица, ако реформата не е добре обмислена и внимателно приложена. Внимателно, в смисъл да бъде съпътствана от мрежа за социална сигурност, като компенсация за безработните и мобилност на работната ръка. Учебниците по история са пълни с тъжни примери за многобройни провали на страни, провели частични реформи. Грешка би било както хвърлянето към чистия пазар, така и скъсването напълно с планирането. Днешното планиране трябва да бъде стратегическо, подобно на Франция. Главната му задача е да стимулира изгодни икономически цели, формирайки общонационалните интереси. По думите на Лионел Столерю тези планове поставят ударието върху отрасли, спомагащи за преодоляване на кризисните тенденции. Поразително сходен е и съветът на президента Митеран: „Пазарът – казва той – изпълнява регулиращи функции само до определен предел. Но след това оказва разрушително въздействие върху обществото, желаещо да се развива по демократичен път. Оттук произтича необходимостта от хармонизация на интересите между властта на пазара и властта /задълженията и отговорностите/ на държавата.“ В Германия, където държавата е най-големият предприемач, държавно регулиране и участие се среща в почти всички сектори на икономиката: миннодобив, корабостроене, железници, съобщения, гиганти като машиностроителната фирма „Залцгитер“, авиокомпанията „Луфтханза“. В почти всички развити страни съществува смесено стопанство. Планово-пазарният модел дава предимствата на ефективните пазарни методи, всеобща система за социално осигуряване и перспективна икономическа политика. Тези идеи засега не се приемат от ръководителите на страната. При всичките противоречиви оценки за България, според анкета на списание „Форчън“ сред 200 от най-известните мениджъри на САЩ, през следващите 20 години страните от Източна Европа ще се превърнат в „Голям нов пазар“. За целта ще са нужни два билиона долара инвестиции, колкото е брутният национален продукт на цяла Западна Европа. Понастоящем обаче те се опасяват от влошаване на управленческата структура в тези страни, включително и в България, което може да доведе до икономически хаос. Много от мениджърите изразяват съмнение в способностите на издигнатите нови ръководители. Обръщат внимание, че на българина бизнесмен му липсват опит, знания, практика, познания по маркетинг, планиране и ценообразуване, борсови операции, финанси, както и смелост, инициативност, култура за бизнес. Притежава следните черти: нечестен, некоректен към партньорите, бяга от големите идеи, задоволява се с леснопостижимото, ниски критерии. Рисков фактор е и нарастващото недоволство на населението, тъй като в икономически план нещата ще се влошат, преди да се подобрят. На сходно становище е и Жак Атали, президент на ЕБВР /Европейската банка за възстановяване и развитие/, който смята, че преходният период, съдейки по опита на други страни, ще бъде мъчителен. Скокът в бездната на пазарната икономика е направен. Ако обаче продължим да препускаме през глава към стихията на твърде свободния пазар, моята прогноза, колкото е песимистично да звучи, е, че България няма да успее. Може би в по-далечно бъдеще? Кой знае…
Стефан КАЦАРОВ