Ще се повторят ли Бурните 20-те години на миналия век през нашия?

Ще огрее ли отново слънцето лунапарка на живота? Снимка: Bloomberg

Преди един век светът най-накрая остави грипа от периода 1918-20 г. зад гърба си. Една от най-смъртоносните епидемии в историята, след един от най-смъртоносните въоръжени конфликти, отстъпи място на десетилетие, което заради икономическото си оживление и социалната революция щеше да бъде наречено декада на консуматорство и надценени финансови пазари, на нова музика, изкуство и мода, на лично удовлетворение и прегръщане на свободата, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

Можем ли да очакваме с идването на новата година и нашият век да създаде едни Бурни 20-те години? И като се има предвид, че последният такъв период преди век катастрофира накрая в икономическа депресия, има ли нещо, което можем да направим, за да гарантираме, че ще се насладим на партито, като избегнем махмурлука след него?

Осъщественият пробив при ваксините дава обещание, че наистина можем да сложим край на пандемията от коронавирус през 2021 г. Ако това се случи – а то зависи не само от разработването на ваксини, но и от бързото изработване от правителствата на мащабни програми за ваксинация – тогава не е пресилено да се мисли за нов икономически бум, който се случва веднъж на век.

Лесно е да се намерят икономически причини, поради които 2021 г. може да е година на бурен растеж. Пандемичното затваряне е най-рядката възможна икономическа депресия: такава причинена от умишлено съкращаване на производствения капацитет. Очаквайте правителствата да премахнат тези ограничения в първия възможен момент, в който това е безопасно. (Всъщност много от тях ще се стремят да ги премахнат по-рано, съдейки по неотдавнашното преждевременно разхлабване на мерките.) Стига да има търсене, бързият отскок от настоящата потисната активност е вероятен.

А търсенето ще бъде налице. Макар много хора да загубиха работата си, повече я запазиха, като не бяха в състояние да харчат както преди, след като магазините и ресторантите бяха затворени, а развлеченията и ваканциите отложени. Обратната страна на непланираното нарастване на спестяванията на домакинствата е потиснатото желание да се харчи. С края на пандемията голяма част от това задържано търсене ще бъде освободено. Освен това регулаторната подкрепа за силен ръст на търсенето – държавните дефиците и свръх хлабавата парична политика – вероятно ще продължи още известно време.

Не става въпрос само за рестартиране на икономическата активност и увеличаване на потреблението в количествен смисъл. Това, за което хората ще похарчат пари, също така вероятно ще напомни за Бурните 20-те години на 20 век.

Ограниченията, свързани с общественото здраве, засегнаха най-вече хедонистичния край на потребителския спектър: това, което спряхме да правим, е да се храним заедно, да пийваме заедно, да се забавляваме и да ходим на почивка съвместно. Стадният имунитет в резултат на ваксините ще възобнови парти събиранията.

Но ще имаме ли основание да купонясваме, за бога? Не само данните сочат към потребителски бум; зад тях се крие нещо по-малко осезаемо, но още по-убедително. Не е нужно да сте икономист, а само човек, за да разберете желанието да се освободим, да се събираме и да поемаме рискове след една година заключване у дома и дистанциране един от друг.

източник https://www.investor.bg/