Ще успее ли ЕС да преодолее унгарското вето за руския петрол?

Снимка: Bloomberg LP

Европейският съюз (ЕС) търси начин да прокара шестия пакет от санкции срещу Русия, но надеждите, че това ще стане преди края на май, включително и по време на срещата на лидерите на общността (на 30-31 май), стават все по-малки. Самият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен коментира, цитирана от Politico, че едва ли този пакет ще бъде одобрен на Европейския съвет.

Причината е петролното ембарго срещу Русия, което е част от мерките, предложени от Брюксел в началото на май. Срещу него остро се противопоставя Унгария, чийто премиер Виктор Орбан е сочен за един от най-близките приятели на руския президент Владимир Путин в Европа.

Продажбите на петрол и природен газ формират около 40% от приходите в руския бюджет, но и нещо повече – и двете индустрии са много важни за руската икономика. Затова и Путин едва ли ще иска да се лиши от тези средства, а според изчисленията на CREA само от началото на войната в Украйна страните от ЕС вече са платили малко над 54 млрд. евро за изкопаеми горива. От тях 28 млрд. евро са за петрол и 24,6 млрд. евро – за природен газ.

Според медийни публикации обаче много вероятно е съпротивата на Будапеща да опира до пари – страната първоначално настояваше за 750 млн. евро компенсация, с които да изгради липсващата петролна инфраструктура и рафинерия. Но след това искането набъбна до 18 млрд. евро, с които Будапеща да модернизира своята енергийна инфраструктура. Орбан също вероятно преговаря и за размразяване на европейските фондове, които Брюксел спря заради нарушаването на основните принципи за върховество на закона в Унгария.

Тази позиция беше критикувана от украинския президент Володим Зеленски по време на т.нар. „Украинска закуска“ на Световния икономически форум в Давос, организирана от фондацията на украинския бизнесмен Виктор Пинчук и инвестиционната консултантска група EastOne. Според него Унгария нарушава единството на ЕС, което е истинското предимство на общността пред Русия, търсейки своите облаги и пари, за да гласуват в подкрепа на петролното ембарго срещу Русия. 

Позицията на Унгария е много важна, защото основните решения в ЕС се взимат единодушно – от всички страни в общността. Целта е всички членове, независимо от своята големина и тежест, да имат равен глас при взимането на решения – нещо, критикувано в последните години, защото води до много тромава процедура за взимане на решения в динамичния свят.  

Сега погледите са насочени отново към Брюксел, където на 30-31 май ще се проведе Европейския съвет. Анализатори прогнозираха преди дни, че Виктор Орбан трудно ще устои на натиска по време на директните разговори със своите колеги. Източници на Financial Times обаче съобщават, че унгарският премиер е предложил темата за петролното ембарго срещу Русия въобще да не влиза в дневния ред на срещата. Според него няма смисъл от дебати, тъй като в общността няма съгласие по темата.

Франция и Германия обаче са готови да подкрепят приемането на шестия пакет санкции, дори и без участието на Унгария, стана ясно по време на съвместна пресконференция на двамата министри на външните работи на страните, пише CNN. Френският първи дипломат Катрин Колона коментира, че сред мерките е предвидено постепенно намаляване на вноса на руски петрол в общността и допълни, че е оптимист, че те ще бъдат одобрени „въпреки действията на страни като Унгария“.

В първоначалния вариант на Брюксел петролното ембарго не беше по вкуса на много от членовете – основно от страните в Централна и Източна Европа. Предложените облекчения, като например изключение за Унгария, Словакия и Чехия, защото нямат излаз на море, съответно – и до алтернатива на петролните доставки, смекчиха недоволството.

Българският премиер Кирил Петков също беше категоричен, че и за България ще има дерогация, за да може да бъде направено технологично превключването на производствения процес в рафинерията ни в Бургас.

Петролното ембарго беше само един от аспектите в Давос днес (25 май). Участниците коментираха още, че Русия губи доверието на своите западни партньори.

Санкциите на ЕС срещу Русия бяха одобрени със забележителна скорост, изтъкна по време на събитието председателят на Европейския парламент Роберта Мацола и посочи, че войната в Украйна е променила съществено общността. Но в същото време тя коментира, че ЕС загуби години в обсъждане на Енергийния съюз и намаляване на зависимостта си от руските изкопаеми горива.

„Някои страни са доволни да бъдат обвързани с руския природен газ, защото той е по-евтин“, заяви тя и допълни, че сега решението е дали трябва да се жертват принципи като свобода и демокрация и да се купуват необходими ресурси от „врага“.

„Нашите партньори трябва да признаят едно: Украйна трябва да победи в тази война, не да не позволим Русия да победи или Украйна да загуби. Украйна трябва да победи. Точка“, каза външният министър на Украйна Дмитро Кулеба, който участва на живо във форума в швейцарския курорт.

Според него един от начините това да бъде постигнато е пълната забрана за внос на руски стоки и услуги, включително петрол и природен газ. „Русия отбелязва големи бюджетни излишъци зариди високите цени на петрола и газа“, каза Кулеба и допълни, че тези пари се използват за покупката на оръжия и финансиране на военните действия в Украйна.

В своето изказване той коментира, че не трябва да се има доверие на Русия и не е ясно кога страната ще наруши подписано споразумение. „Казвам това на базата на 300 години съвместна история“, поясни Кулеба.

Русия става агресивна, когато види слабости в другата страна, коментира и президентът на Латвия Егилс Левитс. Според него това означава, че ЕС и НАТО трябва да имат твърда позиция по отношение на Москва. „Слабостта на Запада провокира войната“, каза той и допълни, че поведението на Путин ясно дава сигнал, че Русия е във война със Запада, със западната демокрация.

Не мисля, че Путин има ясна представа какво точно се случва в Украйна и се намира в „свой балон, в алтернативна реалност“, допълни и Володимир Зеленски. Той повтори, че украинците „нямат друга земя, където да отидат“ и ще се борят да възстановят цялата окупирана от Русия територия. Затова и преговори с руския президент могат да бъдат проведени само за да бъде сложена точката на войната, смята още Зеленски. 

https://www.investor.bg/