Ще ходим ли всички със зелени гащи?

„Ако българският народ, който по конституция е суверен, каже, че трябва да ходим всички със зелени гащи, ще ходим всички със зелени гащи.“ Това съждение, което с характерната за незнанието смешно-страшна лекота зачерква векове усилия на човешката мисъл и на демократичното обществено устройство, принадлежи на български телевизионен шоумен. Устремил се изглежда към политиката, пътьом той инициира референдум по интересуващия го въпрос – как народът да избира политиците, които да го управляват. Съждението бе произнесено преди референдума и президентските избори, а днес, след тях, е на път да се превърне в действителност. За това силно спомага обстоятелството, че влизайки от едни избори в други, България на практика е в перманентна предизборна кампания. А както е известно, преди избори се говорят най-много небивалици.

Да превърнем волята на народа в дела!

За да се харесат на избирателите, сега всички се надпреварват да убеждават, че, образно казано, трябва „да тръгнем със зелени гащи“, понеже народът бил решил така. Най-гръмогласен е споменатият шоумен. Недоволен, че не стигнаха гласове, за да стане референдумът задължителен, той дни наред повтаря, че е извършена „чудовищна манипулация“, като за „доказателство“ дори си позволи да използва фалшиво видео. „Господа политици, не експериментирайте с търпението на собствения си началник – българския народ – и приемете безусловно неговата воля“, заплаши той и подсили ефекта с „Боят настана“.

За да не останат по-назад, партиите се кълнат в „гласа на суверена“ и обещават да го превърнат в закони, понеже референдумът бил „безалтернативен“. Присъедини се дори и главният прокурор, сякаш и той е в предизборна кампания. Най-голямата партия вече внесе законопроект, повтарящ дословно положителните отговори на въпросите от референдума, а премиерът надцака всички с още по-смели идеи. И пак, за кой ли път, се канят да привличат експерти и да проучват интензивно чуждите практики. Всъщност практиките са отдавна изучени, а експертите отдавна са се произнесли: мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура (каквато не съществува никъде) ще изкриви политическото представителство; ще фаворизира само 2-3 партии; ще улесни купуването на депутатски места; няма да вкара в парламента някакви ангели, а отново партийна номенклатура, допълнена с местни мутри; премахването на партийната субсидия пък ще отвори още по-широко вратите за корупцията. При това, ако промените в изборното законодателство бъдат претупани набързо (както се очертава), рисковете ще бъдат умножени многократно.

Погрешна и опасна теза

Но не за тези рискове ни е думата тук. Защото самата теза за „безалтернативността“ на референдума и „безусловното“ приемане на „волята на суверена“, която може да се илюстрира със съждението за „зелените гащи“, е фактически и принципно погрешна. И много опасна.

Първо, повтаряйки непрекъснато цифрата 3,5 милиона, нейните защитници заблуждават. Толкова е общият брой на участвалите в референдума. Утвърдително на два от въпросите обаче са отговорили около 2,5 милиона (а на третия – още по-малко). Това, разбира се, е значителна подкрепа. Само че други – близо милион – не са подкрепили този отговор. Трети пък (огромен брой хора) съзнателно не са участвали в референдума, защото го смятат за безсмислен и вреден и не искат да го легитимират. А и като цяло, ако си позволим да си играем „на едро“ с числа, както правят други, трябва да кажем, че всъщност с „да“ са гласували „само“ малко повече от една трета от всичките около 6,8 милиона български избиратели.

Но да оставим математиката настрана. Защото дори и цифрите и съотношенията да бяха други, защитниците на „волята на народа“ пак нямаше да са прави. В Конституцията е записано, че „цялата държавна власт произтича от народа“. Но освен „от него непосредствено“, тя се осъществява „и чрез органите, предвидени в тази Конституция“.Освен това: „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“. И може би най-важното: записано е, че „Република България е правова държава“, която „се управлява според Конституцията и законите на страната“.

С други думи: Конституцията не позволява на никого да говори от името на всички. Обратното означава „присвояване на народния суверенитет“ и узурпиране на властта. От друга страна Конституцията не позволява всички да бъдат задължени примерно да „ходят със зелени гащи“, понеже на някои (колкото и да са те) им се е приискало да е така. Или пък всички да бъдат задължени да гледат предаването на споменатия шоумен, понеже някои (колкото и да са те) го харесвали. България е все пак правова държава и освен най-различни, сменящи се мнозинства съществуват и действат принципи, права и свободи, които няма как да се отменят с обикновено гласуване. Обратното означава диктатура.

А законът?

Модерната демокрация представлява сложен механизъм на разделение, взаимен контрол и баланс на властите. А за да се компенсират присъщите ѝ недостатъци (включително опасността от масови, самоубийствени за обществото заблуди), пряката демокрация през вековете е допълнена от представителната. Съвременното проявление на пряката демокрация, референдумите, са опасно оръжие. Оприличават ги на „нож с две остриета“. Бих казал, че понякога „ножът“ е и без дръжка. Затова навсякъде по света референдумите са „оборудвани“ с предпазни механизми (изисквания за възможните въпроси и тяхната форма, условия за предизвикване и за валидност…). Включително в прословутата Швейцария, където, например, за да бъде валидно решението на национален референдум, за него трябва да са гласували не само над половината от избирателите, но и повече от половината от отделните кантони.

В България такъв механизъм е изричното законово изискване да са участвали повече избиратели, отколкото на последните парламентарни избори. Последният референдум, за зло или за добро, не отговаря на това изискване. Така че резултатът му не е задължителен и въобще не поражда „безалтернативни“ и „безусловни“ последици. Точка. Сега последната дума е право и задължение на Народното събрание. Отговорността е на политиците, които сме избрали да ни представляват и да решават просветено и разумно от наше име. И да ни предпазват от безумни и опасни грешки.

Няма много надежда

В случая няма много надежда, че ще постъпят така. Особено като имаме предвид ентусиазма, с който някои от тях поддържат заблудата, че промяната в изборните процедури може да реши някакъв проблем и да промени от днес за утре към по-добро държавата, в която живеем. Обърнете внимание с каква готовност все се заемат с изборното законодателство и как нито веднъж не намериха желание и сили да го направят истински със съдебната реформа. Имате ли спомен пламенният телевизионен шоумен да е казвал някога нещо за главния прокурор? И запитвали ли сте се колко по-полезно щеше да бъде, ако вместо на Орлов мост беше направил концерт пред Съдебната палата?Източник – Дойче Веле